"Съдейки по неотдавнашни епизоди от международната политика, САЩ пак не са готови да се опрат на историческия опит и не искат да приемат Китай на сериозно", пише Джаред Маккини от Пекинския университет за японското списание The Diplomat.

През 2010 г. при подкрепата на администрацията на президента на САЩ Барак Обама е разработен пакет от реформи за ръководните структури на МВФ. Предвиждало се представителите от групата БРИКС да получат такъв брой гласуващи квоти, които по-справедливо да отразяват степента на приноса им в световната икономика. Проектът за реформи е отхвърлен от конгреса на САЩ, тъй като повечето републиканци се усъмняват в необходимостта от международно финансово сътрудничество, а освен това новите поправки ще засилят позициите на Пекин и ще отслабят Вашингтон.

"Този пример е показателен, тъй като съответства на позицията, която САЩ са изработили по отношение на Китай – още от 2005 г. Вашингтон постоянно притиска Пекин с призиви за „отговорност” и даже нарича Китай „глобален конник без глава”. Отказът да се реформира МВФ задълбочава противоречията и става ясно, че САЩ не искат да делят световната власт с Китай: Вашингтон го устройва съществуващия ред", отбелязва аналитикът.

Светът обаче се променя. Китай създаде успоредна глобална финансова структура, стартирайки АБИИ (Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции), а групата БРИКС учреди Банка за развитие на БРИКС със $100 млрд. Стремежът на много западни съюзници да влязат в АБИИ въпреки подсказването от САЩ да се въздържат, създаде такава конфликтна среда, при която военното противопоставяне между Вашингтон и Китай вече не изглежда невъзможно.

Доколко Китай и САЩ сега са близо до война, задава въпрос Маккини. 

САЩ настояват за запазване на статуквото, а Китай е настроен да измени съществуващия ред. Китайските елити съзнават риска от своето стремително издигане и предлагат на САЩ нов модел за взаимоотношения на свръхдържавите, обаче властните американски кръгове отговарят враждебно на тези призиви. Вашингтон не иска да разговаря с Пекин на равна нога и не разбира предлаганите от китайците „иновации в дипломатическата теория и практика.

Предпоставка за китайско-американска война може да стане съперничеството между доминиращата сила и претендента за господство, предлог например може да станат опитите на Китай да развалят отношенията между САЩ и техните сателити. 

Противоборството между Пекин и Вашингтон е очевидно от третата тайванска криза (1995-1996), от 2010 г. Китай още повече увеличи мощта си, а САЩ взеха курс към Азия, насочен към сдържане на Пекин, цитира Маккини труда на Кокър. 

Освен това съществува криза в доверието: 

"Ще бъде ли натискът от „ястребите” към американския президент твърде силен, за да го тласне към бойни действия? А какво ще помислят САЩ, ако Пекин въведе свой контингент във Венецуела, да разположи военни бази на континенталната и морска периферия на САЩ, ако негови кораби патрулират в морското пространство близо до териториалните води на Америка или предложат търговска сделка на страните от целия американски континент, освен на САЩ? Разбира се американските елити това няма да го изтърпят. Във всяка архитектура на нов ред такова поведение от страна на САЩ ще бъде неприемливо", Маккини.

Според версията на професор Кокър, пише той, шансовете на Китай и САЩ да избегнат войната са 50/50. Стълкновение няма да има само в случай, ако политическите лидери на двете държави направят всичко, което им е по силитв тази насока. Но те не правят това преди всичко, защото им се струва, че военното противопоставяне е малко вероятно. Войната ще стане невероятна, ако елитите проумеят, че само прилагането на навиците при кризисно управление ще помогне да се запази мирът на континента, и неизбежна, ако лидерите не могат да осъзнаят сериозността на перспективата от военно стълкновения.