Мира Майер, bulgariaanalytica.org

Въпросът дали Революционната гвардия на Иран е терористична организация се обсъжда нашироко напоследък в публичното пространство. Анализатори се интересуват от проблема след като президентът Доналд Тръмп заяви наскоро, че обмисля да я предложи за добавяне в списъка на признатите терористични организации за САЩ. За да стане това от една страна трябва да има доказателства за извършване на терористична дейност на територията на други страни, но освен това и експертите се разделят според оценката им дали, ако това се случи, ще има положителни последствия.
 
Някои от основните въпроси, които занимават общественото мнение са: Какво представлява Революционната гвардия? В какви военни операции участват нейни членове и ръководители? Има ли основание да се допуска, че извършват терористични акции в региона на Близкия и Средния изток? Ако Иран се намесва във вътрешните работи на други страни в региона, то това нарушава ли баланса на силите в региона в полза на Ислямската република?
  
Революционната гвардия е създадена от аятолах Рухолах Хомейни веднага след извършването на революцията през 1979 г. и свалянето на шаха в Иран. Според изследвания на експерти от водещи центрове, като Carnegie[1], Council on Foreign Affairs[2] и Global Security[3], организацията наброява вече между 100 000 и 150 000 гвардейци. Те са отделна структурна единица от иранската армия (с численост около 350 000), и са подчинени лично на Върховния лидер, който в момента и пожизнено е аятолах Али Хаменей. Първоначалната цел е да се отбранява Ислямската република от вътрешни и външни врагове, но днес Революционната гвардия притежава силно влияние в почти всеки аспект на иранското общество, има собствена икономическа програма и притежава предприятия, чиито капитал се оценява на 12 милиарда долара през 2007 г. според в. „Los Angeles Times“.
 
Революционната гвардия отговаря пряко за иранската ракетна програма и вероятно има достъп до ядренат. Много висши кадри от Революционната гвардия преминават на политически постове, като например бившият министър-председател в продължение на два мандата Махмуд Ахмадинеджаб. Тези политици традиционно се приемат в иранското общество за консервативно настроени или намиращи се на крайни негативни позиции основно за връзките на Иран със Съединените щати.
 
За дейности извън страната отговаря подразделението ал-Кудс с численост между 10-15 000 човека. Негов ръководител е генерал Касем Сюлеймани, много известен в региона на Близкия и Средния изток. Най-често в медийното пространство определят генерала като тайният ръководител на едва ли не всички военни действия в региона и следят неговите движения по бойните полета в Ирак, Сирия и дори в Иракски Кюрдистан. Там генералът е забелязан по времето, когато иранците помагат на кюрдите от автономията да се отбраняват срещу притисналите ги бойци на Ислямска държава през 2014 г. Наричат го често „командирът в сянка“ според заглавието на статия в списание „The New Yorker“ от март 2015 г.
 
ИРАК
 
След напускането на американските войски в Ирак инструктори на Революционната гвардия от Иран организират доброволчески отряди от местните шиити. Днес тези бригади са вече официално признати за част от националната армия на Ирак със закон на парламента от 28 юли 2016 г. и струват на страната около милиард долара от годишния бюджет.
 
Създаването на отрядите обаче не е работа на държавата Ирак, а на Републиканската гвардия на Иран. По-късно под името Хашд ал-Шааби, организация чадър, се обединяват големи фракции – мобилизационните отряди Бадр, военните подразделения с командир Муктада ас-Садр и други големи бригади като Катаиб Хизбула, но и много други малки военни отряди – общо около 40 на брой. Командирът Абу Махди ал-Мухандис на отрядите Бадр например е дясна ръка на Касем Сюлеймани и не крие публично своята привързаност.
 
Бойците се обучават, тренират тогава от иранското правителство. Записването в тези отряди се засилва много след издаването на фатва от върховния аятолах на Ирак – Али ас-Систани през юни 2014 г. Според експертите около 80% от мъжкото население от шиитски произход се записва след призива на аятолаха, както и доста афганистанци и пакистанци шиити. Мнозина се надяват, че след завършването на военните действия, аятолахът ще издаде отново фатва за разпускането на отрядите.
 
Шиитските бойци се прочуват с жестокостта си към местното сунитско население при превземането на Фалуджа обратно от ИДИЛ, както и на други градове от провинция Анбар, предимно населена със сунити араби. Поради това има много притеснения да не се получи аналогично поведение при отвоюването на Мосул от Ислямска държава на джихадистите. Предимно сунитското население на града се опасява да не пострада от шиитски реваншизъм. Поради това решението на командването е в града да не влизат части от Доброволческите мобилизационни отряди. Аналогични опасения изразява и президентът на Турция Ердоган при обсъждането на въпроса какво точно войски да влязат в Тел Афар, град с предимно етническо туркменско население през късната есен на миналата година. Отговорът на поддръжниците на отрядите Хашд ал-Шааби е, че в тях участват и сунити. Обаче тяхната численост е пренебрежима в сравнение с шиитските бойци.

Официално доброволческите отряди са под командването на министър председателя на Ирак Хайдер ал-Абади, но въпрос е дали правителството на Ирак ще съумее да ги управлява независимо от Иран или Ислямската република ще покаже силата си, когато има нужда да налага решения, различни от тези на иракското правителство. Самото иракско правителство също се допитва до Техеран постоянно при взимане на важни решения, което особено бе валидно при предишния министър-председател Нури ал-Малики.

Според съществуващите определения за терористични действия доколкото доброволческите отряди в продължение на години се създават, обучават и финансират от Иран, това безспорно дава основания да се определят инструкторите на Революционната гвардия като извършващи неправомерни дейности и намеса във вътрешните работи на суверени държави.

СИРИЯ

Арабските държави в региона наскоро напълно се обединиха около становището, че Иран извършва неправомерни дейности на територията на други държави и заплашва равновесието на силите в региона. Мехлют Чавушоглу, турският външен министър обвини Иран, че разпалва сектански войни на конференцията в Мюнхен преди около седмица. Конкретната причина тук е намесата на Иран във войната в Сирия. Освен с оръжия и стоки, пренасяни по море и въздух, Иран организира и доброволчески отряди, които участват пряко във военните действия срещу бунтовниците в Сирия.

Според доклад, наречен „Как Иран подхранва войната в Сирия“, публикуван на сайт на National Council of Resistance of Iran (NCRI)[4], броят на наемниците на Иран в Сирия наброява 55 000, като иракските отряди са около 10 на брой с обща численост 20 000, а  бойците от Афганистан са между 15 и 20 000, Хизбула от Ливан е със състав между 7 и 10 000 и доброволци от Пакистан – между 5000 и 7 000. Освен тях в Сирия се намират и между 8 и 10 000 бойци на Революционната гвардия. Заплащането на наемниците се цитира като 1550 долара месечно в същия източник, чиито автор е преподавател в Хравард.

Фактът, че отряди от иракски шиити, записани и обучени от Революционната гвардия се бият рамо до рамо със сирийската армия на Башар Асад се потвърждава и според доклад озаглавен „Иранската стратегия в Сирия“[5] на  Institute for the Study of War.

Според други източници освен заплащането в брой бойците от афганистански и пакистански произход получават срещу участието си право на паспорт и жителство в Ислямската република. Щабът на иранските подразделения в Сирия се намира близо до летището в Дамаск и се помещава в т.нар. Стъклена къща. Смята се, че в нея работят висши военни от Революционната гвардия на Иран. Има изследователи, които твърдят, че благодарение на бойците, спонсорирани от Иран се отблъскват атаките на бунтовниците и след намесата на руската авиация вече правителството на Башар ал-Асад има превес[6].

Поставянето на Революционната гвардия в списъка на терористичните организации ще доведе до много икономически санкции срещу организацията и свързаните с нея фирми и предприятия. Но сред основните проблеми, които могат да възникнат е точно отношението на доброволческите мобилизационни отряди от Иракската армия към американските и западните военни, с които те воюват рамо до рамо като част от коалиционните сили срещу ИД.

Анотации:

[1] Renad Mansur –  From Militia to State Force: the Transformation of al-Hashd al-Shaabi, http://carnegie-mec.org/diwan/61986
[2]  Greg Bruno, Jayshree Bajoria, and Jonathan Masters – Iran’s Revolutionary Guards, http://www.cfr.org/iran/irans-revolutionary-guards/p14324
[3] Hashd al-Shaabi / Hashd Shaabi Popular Mobilisation Units /People’s Mobilization Forces – http://www.globalsecurity.org/military/world/para/hashd-al-shaabi.htm
[4] Dr.Majid Rafizadeh – Iran’s Forces Outnumber Assad’s in Syria, https://www.gatestoneinstitute.org/9406/iran-soldiers-syria
[5] Will Fulton, Joseph Holliday, & Sam wyer – Iranian strategy in Syria,  Institute for the Study of War http://www.understandingwar.org/sites/default/files/IranianStrategyinSyria-1MAY.pdf
[6] Hayder al-Khoei – Syria, Iraq and the Struggle for Power: Intertwined Futures, Chatham House, 24.11.2016