В арабския свят живее 5 процента от населението на планетата, но в него се извършват половината от всички терористични нападения. При положение че бедността нараства с по-бързо темпо от увеличаването на броя на младите хора, а демокрацията е потъпкана, може да избухне нов бунт, пише британският в. "Гардиън".

Този месец се навършват шест години от началото на Арабската пролет - поредица от събития, които трябваше да бъдат важен повратен момент за съвременния Близък изток. Самозапалването и смъртта на тунизийски уличен търговец на 4 януари 2011 г. постави началото на една революционна година. Последвалите протести активизираха обикновените араби, които изглежда си възвърнаха самоувереността, подкопана от шест десетилетия на авторитаризъм. Говореше се, че протестиращите не само са изразили недоволството си, а са променили света. Четирима арабски лидери паднаха от власт. Но сега, шест години по-късно, тези мечти са разбити.

В Египет - най-многолюдната арабска държава - контрареволюцията доведе до връщането на военната диктатура. Либия и Йемен до голяма степен са съсипани от войни, в които основните играчи са външни сили, готови да се бият, докато не загине и последният местен жител. Сирия е в развалини, потопена в кръв. Демокрацията постигна успех единствено в Тунис, където наистина беше извършен мирен преход от авторитарен режим към изборно управление. Главната ислямистка партия дойде на власт и миналата година обяви, че ще спре всичките си културни и религиозни дейности и ще се съсредоточи само върху политиката.

Но всяко хубаво нещо може да има и лоша страна: тунизийците са най-голямата група чуждестранни бойци в редиците на групировката "Ислямска държава", отбелязва британският вестник. Причините, които бяха в основата на бунта, не са изчезнали. В много отношения условията днес са още по-взривоопасни, отколкото през 2011 г. Държавността е в криза в почти целия арабски свят. Отчаяните мъже и жени, които заминават за Европа, искат по-добър живот от този в родината си.

Възходът на най-многобройното, най-добре образовано и най-силно урбанизирано поколение млади хора в историята на региона, което е доста по-религиозно от връстниците си в други части на света, изглежда е дестабилизиращ фактор. Реакцията в региона е репресии - смазване на несъгласието, но не и справяне с причините, които са го породили. В политиката опасностите са ясни.

Ако няма механизми за участие и отчетност, които да дават възможност за мирни протести, тогава недоволните могат да прибягнат до преки насилствени действия. Когато на хората не им се дава възможност да променят собствените си общества с демократични средства, те може да насочат гнева си навътре или навън, пише "Гардиън".