Украйна забрани улици и райони и географски места да се кръщават известни комунисти от ХIХ и ХХ век. В списъка влизат близо 500 имена.Списъкът е в изпълнение на закона за демокунизация. Освен това се определя, че до 21 ноември тази година всички места, носещи имената на тези хора, трябва да бъдат прекръстени.

Сред тях са и четирима българи Георги Димитров, Васил Коларов, Димитър Благоев, както и Димитър Ганев. В списъка на Украинския институт за национална памет българите са представите като "Генерален секретар на Коминтерна от 1935-1943 г.", "Основател на Българската комунистическа партия", "Български комунистичейски деец. През 1922-1924 г. Генерален секретар на Коминтерна. През 1946 г. - един от организаторите на комунистическия преврат в България" и "Български държавен комунистически деец, секретар на ЦК на БКП (1952-1957), ръководител на Президиума на Народното събрание на НРБ (1958-1964)".

Списъкът от стотиците дейци започва от извършителите на болшевишкия преврат в Русия преди почти 100 години, през тези на компартията и на висшите органи на властта в СССР, както и на служители на ЧК, ГПУ, НКВД, КГБ – различните имена на репресивния апарат на Москва.
"Под декомунизацията попадат и тези, които са установявали съветската власт в Украйна, преследвали са участниците в борбата за независимост на Украйна през ХХ век. Кратко сме посочили и престъпленията на споменатите лица", се казва в съобщението на украинския институт.

Сред имената има и множество, които говорят нещо само на украинците или на хората от бившите съветски републики. Но сред тях са и световноизвестни лидери, военни командири и техни сподвижници като Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Ленин, Леонид Брежнев, Семьон Будьони, Василий Чапаев, Роза Люксембург, Климент Ворошилов, Георгий Жуков, Серго Орджоникидзе, Анатолий Луначарски, Надежда Крупская и др.

От института изтъкват, че списъкът е съставен от историци с цел да се помогне на общинските власти при избирането на нови имена съгласно закона "За осъждане на комунистическия и националсоциалистическия (нацисткия) тоталитарен режим в Украйна и забрана за пропагандирането на тяхната символика".

Украинският институт за национална памет е конституиран от миналата година с решение на премиера Арсений Яценюк като централен орган на изпълнителната власт. Дейността му се насочва и координира от правителството чрез Министерството на културата. Съгласно указа на кабинета УИНП "реализира държавната политика в сферата на възстановяването и съхраняването на националната памет на украинския народ".

Съгласно приетия през април от парламента закон за забрана на тоталитарната символика трябва да бъдат демонтирани паметниците на всички дейци на компартията и в рамките на половин година да бъдат сменени имената на всички географски понятия, свързани със съветското и партийното ръководство от времето на СССР.

Това засяга и имената на цели градове като Днепропетровск (основан в края на ХVIII век като Екатеринослав, но прекръстен през 20-те години на ХХ век на името на болшевишкия лидер Григорий Петровски), Кировград, Дзержинск, Днепродзержинск и др. Град Артьомовск, носещ името на Фьодор Артьом – ръководител на Наркома (правителството) на болшевишката република в Донецк от 1918 г., вече е с възстановено старо име Бахмут. В Днепропетровск обаче социологическо допитване от септември показа, че над 90% от жителите му си искат съветското име.