Ужасяващ разказ на жена, побеляла на 21 г. от издевателствата в Босна

"Няма такива думи, с които може да се опишат цялата болка, цялото унижение и страхът, който чувстваш от тези хора“. Жена, посочена само с инициали М.М. от босненския град Биелина, прави своята страшна изповед за преживяното от нея по време на войната в Босна през 90-те години на 20 век. Нейният разказ е един от най-ужасяващите, пише „Дневни аваз“. За преживения ужас ще се говори на конференция на Международния протокол за документиране и разследване на случаи на сексуално насилие по време на войната в Босна. Участниците в него ще са над 300. Проявата е част от инициатива на бившия британски външен министър Уилям Хейг и Анжелина Джоли. Международната конференция е днес в Сараево.

По думите на жената, най-големите зверства са вършели резервистите, които дошли от Сърбия и които били командвани от престъпника Желко Ражнатович-Аркан.

„Това изобщо не са хора. Един, втори, трети... Изреждаха се, задоволявайки езическо-дивашката си похот, макар че току-що бях родила. Изнасилиха ме за първи път в моята къща, бях в безсъзнание, направиха това пред децата. Бях само на 20 години, когато започна моят ад“, разказва жертвата.

„Живеех със свекърва си, мъжа си и двете ни деца. В началото на април 1992 г. в къщата нахлуха няколко аркановци, брадати, с калпаци на главите. Удариха мъжа ми, той изгуби съзнание, а след това и мен. Събудих се напълно гола и облята в кръв. Лежах безпомощна, пребита, изнасилена, измъчена, унижена и обезчестена“, припомня си жената.

В този момент тя си мислела, че това е най-лошото, което може да й се случи, и не си е и представяла, че нейният ад тепърва предстои.

„Изреждаха се дни наред върху мен, докато не изпадах в безсъзнание. Повече не видях мъжа си. Шест месеца ме водеха при Аркан, бях негова робиня. Искаше мен да водят и постоянно ми говореше: „Същата си като нея“ (имайки предвид Светлана Ражнатович - Цеца). Издевателстваше над мен, докато не изпадах в безпомощно състояние и след това ме предаваше на другите. Един ден ми оскуба цялата коса. Нави косата ми около ръката си, скуба, докато не останах без коса. Разсече ми и гърдата с щик“, разказва М. М. пред босненското издание.

Водили са я и при войници и са я давали да я изнасилват.

„Не само ме изнасилваха. Биеха ме и ме рязаха по тялото. Навсякъде имам белези, гасяха цигари в мене, по гениталиите... Искам да забравя това, но не мога. Белезите по врата, ръцете, по цялото тяло ми припомнят всеки ден за това“, спомня си жената.

Голготата й продължава до 18 април 1993 г., когато била спасена от свой съсед сърбин – приятел на нейните родители, който я откупил за тогавашните 5600 германски марки.

„Отидох в Тузла, където ни настаниха в бежански лагер. На 21 години бях напълно побеляла, напълно опустошена, унищожена, особено когато лекарят ми каза, че съм бременна. Не исках да родя това дете, не можех“, през сълзи обяснява жената.

Днес тя е безработна, без средства за съществуване. „Не ми е лесно да говоря. Днес съм 100-процентов инвалид. Не мога да си намеря работа. Живея в Сараево с мъжа ми, който не работи. Храним се в социална кухня. Редовно ходя на психотерапевт. Във войната изгубих 39 души от семейството си. Три пъти исках да се самоубия. Щастлива съм сега, че децата ми пораснаха, добри ученици са, макар че живеем в полуразрушен апартамент. Те са благодарни на Бога, че ме имат“, казва изстрадалата жена.

(Dnes.bg)