На 27 януари в Литва започна дело срещу десетки бивши военни от Съветския съюз, обвинени в извършване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството заради репресии срещу Движението за независимост на страната през 1991 г. предаде "Ройтерс".

Русия отказа да съдейства на следствието, а повечето от обвиняемите няма да присъстват на процеса, който бележи пореден етап в изострянето на отношенията между Вилнюс и Москва покрай украинската криза.

Според прокуратурата през януари 1991 г. 14 мирни граждани са убити от съветската армия. С изключение на един всички жертви загиват по време на щурма на съветската армия в телевизионната кула във Вилнюс на 13 януари 1991 г. Ранените са над 700.

Атаката е част от редица опити на армията да разруши движенията за независимост в балтийските държави. Литва, Латвия и Естония въпреки това върнаха независимостта си по-късно през същата година.

Литва е първата съветска република, която обявява независимост от Москва през март 1990 г. СССР формално спира да съществува през декември 1991 г.

Бившият министър на отбраната на Съветския съюз – 91-годишният Дмитрий Язов – е най-изтъкнатата фигура от общо 65 бивши военни, срещу които главната прокуратура на Литва повдигна обвинения. Всички са граждани на Русия, Беларус и Украйна.

Двама от подсъдимите присъстваха на започналото вчера дело. Един от тях е Юрий Мел, 47-годишен бивш командир на танк, който бе задържан през 2014 г. по време на шопинг тур във Вилнюс.

Вторият мъж е 64-годишният Генадий Иванов, който живее в литовската столица и доброволно съдейства на следствието. Пред журналисти той обясни, че руското посолство във Вилнюс му е наело адвокат, защото той не може да си позволи да наеме такъв.

И Мел, и Иванов твърдят, че са невинни.

На останалите обвиняеми са назначени служебни защитници, които не поддържат контакти с клиентите си.

Подобно на Русия Беларус отказа да съдейства на разследващите, докато Украйна се съгласи да разпита петима свои граждани.

Литва, която е член и на НАТО, и на ЕС, критикува остро Русия заради ролята й в украинската криза, включително заради анексирането на полуостров Крим.

"Позицията и на Русия, и на Беларус към това дело е ясна: те не искат техни граждани да бъдат изправени пред съда", обясни съдия Айнора Корнелия Мацевичене.

Сега прокуратурата разглежда дали да повдигне обвинения на бившия съветски лидер Михаил Горбачов. Очаква се решение за това да бъде взето през лятото.