Сложната полифония на “пишещия” мозък е разкрита в проучване, което показва как различни области на мозъчната кора функционират заедно, за да постигнат правилно изписване на думите, пише The Guardian. Екип от университета “Джонс Хопкинс” в САЩ е изследвал 33-ма души, затрудняващи се с правописа след прекарване на удар. Доброволците са имали проблеми както с дългосрочната, така и с краткосрочната памет.

Хора с проблеми с дългосрочната памет трудно запомнят изписването на думите и по-скоро правят догадки на базата на опита и познанията си. Тези, които имат нарушения на краткосрочната памет пък са в състояние да запомнят правописа, но се затрудняват да поставят буквите в правилния ред.

Изследователите са картографирали уврежданията в мозъка на всеки от участниците с помощта на ядрено-магнитен резонанс и са установили, че има две групи увреждания на лявото полукълбо. При хората с проблеми с дългосрочната памет са открити поражения в предната част на мозъка или в долната задна част, докато при участниците с проблеми с краткосрочната памет пораженията са в горната част на мозъчната кора.

Според ръководителя на проучването Бренда Рап, резултатите показват, че изписването на думи е сложен процес, който включва различни процеси в редица подрегиони на мозъка. Изследването подкрепя тезата, че в мозъка краткосрочната памет е отделена от дългосрочната, а не е част от нея.

Синхронното функциониране на различни мозъчни области при изпълнение на почти автоматизирани дейности се наблюдава при използване на умения, придобити на по-ранен етап от еволюцията, когато мозъкът е съчетал различни способности, за да се справи с нови задачи, обяснява Рап. Проучването показва, че мозъкът е достъчно гъвкав, за да се адаптира към “променящите се изисквания към мисленето и поведението,” добавя ученият и изтъква, че “всъщност тази гъвкавост може да е част от “еволюционния план.”