Авторът на статията Марко Кауфман иронично отбелязва, че са били необходими само четири дни, за да бъде чуто и изпълнено желанието на президента Ердоган, който на 15 септември заявил в телевизионно интервю, че изпитът за влизане в държавните гимназии стресира учениците излишно. Още на 19-и същия месец министърът на образованието Исмет Йълмаз обявил, че изпитът се отменя.

Всяка година за държавните гимназии кандидатстват по около 1,3 милиона кандидати. Въпросният изпит пресяваше онези 400.000 ученици, които да получат място в тях. За по-слабите ученици, чиито родители нямат средства да ги запишат в частно училище, оставаше само една възможност - да учат в  някое от религиозните училища "имам-хатип", се казва в статията.

Според швейцарското издание редица представители на светската опозиция в Турция подозират, че ненадейната реформа, която е вече петата за последните 13 години, цели да бъдат подсилени позициите на религиозните училища. Ето и аргументите им: адресната регистрация на учениците вече ще играе по-голяма роля за избора на училище.

И тъй като в цялата страна религиозните "имам-хатип" училища никнат като гъби след дъжд, за много турски семейства може да се окаже, че най-близкото до дома им училище е именно религиозно. Тези училища на практика подготвят бъдещи имами. За тях Анкара отпуска през следващите 3 години много повече средства, отколкото за училищата с техническа или природонаучна насоченост.

Турският президент Ердоган, както и много от неговите строго религиозни министри, са завършили училищата "имам-хатип". През 2003 година, когато Ердоган за пръв път спечели парламентарните избори, в цялата страна е имало по-малко от 100.000 турски деца, които посещават религиозно училище.

Днес, след 14 години управление на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), броят им е близо 1,3 милиона. "Нойе Цюрихер Цайтунг" припомня и едно изказване на Ердоган от  2012 година, в което той беше заявил, че в Турция трябва да се възпитава една "богобоязлива нация".

Общественият протест срещу отмяната на изпита навярно нямаше да е толкова силен, ако правителството преди това не бе преработило из основи и учебните планове, отбелязва вестникът и дава следните примери. Дарвиновата теория за еволюцията на човека вече ще бъде преподавана в силно окастрен вид в горната степен на средните училища.

Консервативни мюсюлмани и християни отричат учението на Чарлз Дарвин, защото вярват, че светът и живите същества на Земята са създадени от Бог. По-малко място в учебната програма вече ще се отделя и на делото на Мустафа Кемал Ататюрк – основател и символ на светската турска държава.

В същото време е предвидено религиозното възпитание да получи по-голяма тежест. Всяко новооткрито турско училище ще трябва да разполага с помещение за молитви. Според вестника турското общество е било обхванато от смут след едно твърде спорно изявление на министъра на образованието. Той заявил, че младите хора трябва да разберат истинското значение на понятието "джихад" (Свещена война). По думите му, Западът свързвал понятието с насилие, а в действителност "джихад" означавало "любов към родината". Именно тази "правилна" интерпретация трябвало да се изучава в задължителните часове по религия, убеден е министърът.

Новите учебници в Турция са критикувани също и заради консервативните представи за жената, които те налагат. В един от учебниците например е поместена снимка на забулена жена, която се грижи за дома и децата. А в текста под нея подчинението, послушанието пред мъжа са представени като висша религиозна добродетел. В крайна сметка така пише и в Корана, аргументират се образователните власти.

Вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг" се съмнява, че подобна идеологически мотивирана реформа ще е в състояние да коригира слабостите на турската образователна система. По много признаци Турция днес изглежда все по-зле в сравнение с други държави в света. Изследванията "Пиза", които мерят познанията на учениците по четене и в природните науки, показаха, че сред 15-годишните деца страната е отстъпила с 5 позиции назад в периода между 2012 до 2015 година и вече заема 49-то място от общо 72 изследвани страни.