Трябва да бъдем реалисти: унгарците, които са в Европа, повече не искат това, а Европейският съюз не успя по един удовлетворителен начин да интегрира България и Румъния седем години, след като те станаха членове. Това пише в коментар за френското списание „Международна политика” Валери Жискар Д`Естен, бивш френски президент (1974-1981), цитиран от БГНЕС.

За хората, които се чувстват изоставени, Европейският съюз изглежда привлекателно. Това е зона на мир. Но всичко това не е достатъчно, за да се обоснове членството в него, посочва още той:

Концепцията „Европа”

Моят проект - концепция „Европа” - се базира преди всичко на констатацията на фактите. В съвременния свят, където наблюдаваме стремително развитие на големите страни, Франция е средна държава както по броя на своето население, така и по своите размери. Зад гърба си тя има славна многовековна история, която в миналото й е позволила да постигне световно влияние и да създаде продължаваща и до ден-днешен да живее култура. Но днес нейната икономика е много слаба, нейният Брутен вътрешен продукт повече не расте и освен това тя стремително губи своя индустриален потенциал.

Едно от основните обяснения за това, освен отстъпките в икономическата и финансовата политика, се състои в следното, че пътят, набелязан от френските създатели на проекта „Европа” Жан Моне и Робер Шуман, беше прекъснат в началото на 90-те години на 20 в.

През 1992 г. Маастрихтският договор беше подписан от 12 държави-членки, включително от шест държави-основателки. Но за относително кратък промеждутък от време европейската система неочаквано включи 16 нови страни, при това нейните структури не бяха адаптирани за приемането на нови членове и целите, следвани от Евросъюза, не бяха уточнени.

В периода 1950-1992 вървейки по пътя, посочен от основателите на „Европа”, постигнахме блестящи резултати, по-конкретно пускането в оборот на общата парична единица. Днес отново е необходимо да не сгрешим в избора на правилен път. Именно същността на проекта „Европа” позволява на страните, желаещи да продължат европейската интеграция, да преминат към нейния нов етап.

Европа без харизматични лидери

Отсъствието на харизматични лидери е проблем. Днес такива лидери няма. Ние присъстваме на залеза на едно цяло поколение. С настъпването на потребителското общество политиците забравиха за решаването на големите задачи и се заеха с удовлетворяването на личните потребности, въвлякоха се в предизборната борба. Лидерите, притежаващи изключителни качества, изчезнаха.

Без съмнение, ние виждаме как в хода на местните избори се появява ново поколение в Италия, в Полша и дори във Франция - ново поколение, което, когато настъпи времето, ще издигне лидери от международна величина. Но дотогава ние все пак бихме могли да вървим напред.

Такива гиганти като дьо Гол, Рузвелт и Чърчил повече не съществуват. Именно великите събития изкарват на сцената велики хора. Ние се нуждаем от Кенеди, за да привлечем младите. Но няма да се отчайваме. Не е изключено, че в един прекрасен ден ние ще видим тяхната поява.

Преди всичко Франция трябва да бъде упрекната в бездействие, защото всички големи европейски инициативи до сега са били издигани от Париж. Германия е предлагала много по-рядко идеи. Ето защо днес Франция трябва да предложи по-редовно да се събира Съветът на държавните и правителствените глави от еврозоната и да се създаде за него необходимия Генерален секретариат, който трябва да бъде френски.

Европа притежава втората по значение международна парична единица, и това в свят обхванат от криза, за което днес говори скока на рублата. Но най-високопоставените държавни лица на държавите от еврозоната се събират много рядко – максимум два пъти годишно. Днес положението на Франция е толкова слабо, че тя повече не смее да издига дръзки инициативи. Тя трябва отново да поеме инициативата в свои ръце.

Европейските грешки на Париж

Главната грешка на Франция се състои в това, че тя не е провела необходимите реформи. Още една грешка се състои в това, че тя се отказа от реализирането на споразуменията, които е подписала и за които е гласувала в бюджетната сфера.

Ние се отказваме да прилагаме Пакта за стабилност и растеж и искаме от нашите партньори да направят изключение за нас, позволяващо ни да запазим своя бюджетен дефицит и да продължим да увеличаваме нашата задлъжнялост, което в перспектива за нас е бомба със закъснител, и това беше потвърдено от покачването на американските лихви през 2015 г.!

Без да смятам Гърция и Италия, в този смисъл Франция е последната страна в еврозоната. Това е сериозна грешка: в очите на европейските партньори тя подкопа доверието към нас, което и без това сериозно пострада заради нашата негативна позиция на референдума през 2005 г. по въпроса за европейската конституция.