Регионалните амбиции на Турция се увеличават, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган затвърди властта си след опита за преврат. 

Турските сили тормозят СЗН /кюрдско въоръжено формирование, известно като Сили за защита на народа , което е най-верният съюзник на САЩ-б.р./ и укрепват гранична ивица в Сирия, но също така напредват в Ирак, като се стремят да играят роля в освобождаването на Мосул въпреки предупрежденията на Ирак и Съединените щати да не се намесват.

 Ердоган говори за Алепо и Мосул като за някогашни османски регионални столици. Това пише коментаторът Дейвид Игнейшъс, в. "Вашингтон пост", цитиран от БТА .

"Един непредвидим елемент е как да бъде управлявана ролята на Турция на двете полета", казва висш американски служител.

Когато водят войни в Близкия изток, Съединените щати имат неприятния навик да привличат местни сили като свои марионетки ("проксита"), а после да ги зарязват, когато положението стане тежко или се намесят регионални политики,.Този модел на "съблазняване и изоставяне" е една от нашите най-непривлекателни черти. Това е една от причините Съединените щати да се сблъскват с недоверие в Близкия изток, пише авторът.

Ние не оставаме верни на хората, които поемат рискове от наше име в Ирак, Египет, Ливан и на други места. А сега се страхувам, че този синдром се проявява отново в Сирия, където кюрдско въоръжено формирование, известно като Сили за защита на народа (СЗН), което е най-добрият съюзник на Съединените щати срещу "Ислямска държава", е обстрелвано от турската армия, смята той.

За мен СЗН е особен случай, защото имах възможност да се срещна с някои от техните бойци през май в таен тренировъчен лагер на американските спецчасти в Северна Сирия. Те казаха, че се бият до последния мъж, а понякога до последната жена, при действията за прогонване на "Ислямска държава" от нейните крепости. Включени в СЗН офицери от специалните сили разказваха с дълбоко уважение за техните бойни подвизи, говорейки за "братството на близкия бой", както се изрази един от тях.

За съжаление, съюзяването със Съединените щати може да бъде опасно нещо в Близкия изток. Миналата седмица Турция заяви, че нейни военни самолети са поразили 18 цели в контролирани от СЗН области в Северна Сирия. Турците искат да попречат на СЗН да се свържат със своите бойци в район, известен като Африн, на северозапад от Алепо. Турците също така искат да не допуснат СЗН да играе водеща роля в освобождаването на столицата на "Ислямска държава" Ракка, както планираха Съединените щати.

"Ако това не спре, може да бъдат осуетени всички планове за Ракка", предупреди служител на Пентагона по повод турското настъпление. Кюрдски източници ми казват, че след като Съединените щати не отговарят на призивите за Африн, СЗН се обръщат към Русия.

Съюзът на САЩ със СЗН беше изграден при освобождаването на Кобане от "Ислямска държава" в края на 2014 г. Кюрдите бяха намалели до няколкостотин бойци, когато се намесиха американските сили за специални операции. Помощта беше договорена с посредничеството на шефа на разузнаването на Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПСК) Лахур Талабани. Той изпрати няколко свои агенти в Кобане с джипиес-устройства, за да викат САЩ да оказват близка въздушна подкрепа чрез оперативен център в щаба на ПСК в Сюлеймания, Ирак.

"Това беше правилното решение", ми каза Талабани тази седмица в интервю във Вашингтон. Той обясни, че успехът на СЗН срещу "Ислямска държава" спасява живота на кюрди в Сирия и снема напрежението от кюрдските сили в Ирак, които сега се бият, за да освободят Мосул от екстремистите.

Правителството на Обама подкрепи СЗН, защото победата в Кобане беше първият голям успех на бойното поле срещу "Ислямска държава". Най-сетне Съединените щати имаха партньор, способен да воюва. Но този съюз беше изграден върху етническа разломна линия. Той беше разстроен през август, когато сили, доминирани от СЗН, превзеха Манбидж, непосредствено на юг от турската граница. Няколко седмици по-късно турците нахлуха в Сирия и започнаха своя обстрел срещу цели на СЗН.

Съединените щати безуспешно се опитват да подхождат тактично към враждебността между турците и кюрдите. Преди да започне настъплението при Манбидж през май, Съединените щати доведоха във военновъздушната база "Инджирлик" в Турция делегация на Сирийските демократични сили (СДС) - коалиция, която формално контролира СЗН. Но тези усилия за прикриване на различията между турците и кюрдите се провалиха след опита за преврат в Турция през юли. Говори се, че някои от турските генерали, срещнали се със СДС, сега са в затвора като заподозрени за преврата.

Може би кюрдите трябваше да знаят, че не бива да се съюзяват със Съединените щати, нито да вярват, че Турция няма да се намеси. Кюрдската история е изпълнена с предателства. За щастие на Съединените щати все още е останала някаква благосклонност от Операцията за оказване на подкрепа - наложената от Съединените щати забранена за полети зона над Северен Ирак след Войната в Залива през 1991 г., която помогна за създаването на процъфтяващо кюрдско регионално правителство в Ирак.

Но хората в Близкия изток са се научили да се отнасят предпазливо към американските обещания. Един иракски християнски лидер наскоро отхвърли идеята за нова американска помощ след "Ислямска държава". "Вие ще си тръгнете", каза свещеникът. "Точно това правите".