Отблъскващите кадри с жестокостите, извършени от кремълските биячи, ни припомнят, че в Русия властта стои над правото. При демокрацията е точно обратното, коментира за Дойче веле Миодраг Сорич.

Всяка победа вдъхва нови сили. В сблъсъците с държавния репресивен апарат в края на седмицата руската опозиция удържа морална победа. Та нали никой няма да тръгне да защитава онзи полицай, който налага с палката си падналото на земята момиче, само защото то иска честни избори? Ами онези агенти от тайните служби, които пребиват до кръв демонстриращите младежи и после ги откарват кой знае къде? И кой ли ще застане на страната на маскираните полицаи, които насъскват настървените си овчарки срещу демонстрантите? Очевидно е, че всички симпатии са на страната на протестиращите. Отблъскващи са кадрите, на които се виждат жестокостите, извършени от кремълските биячи. Те отново ни припомнят, че в Русия властта стои над правото. При демокрацията обаче е обратното.

Милиони видяха кадрите с пребитите демонстранти. Милиони се възмутиха – както в Русия, така и по света. Нека обаче тези кадри да изгледат и шефовете на онези западни фирми, които продължават да инвестират в Русия – „Сименс", „Даймлер", „Винтерсхал". Защото всеки, които в момента подкрепя режима в Москва, после ще трябва да обясни пред света това свое поведение.

Защо изобщо в Русия се стигна до такива крайности? Причината са най-вече предстоящите избори за Градски съвет в Москва на 8 септември. На пръв поглед това е изненада, защото столичният парламент няма особени правомощия. Тъкмо поради това досега никой не се интересуваше от тези избори - даже и избирателите. Днес обаче десетки опозиционни кандидати възнамеряват да се борят за местата в Съвета, а Кремъл се опитва да им попречи с различни аргументи, изсмукани от пръстите. Ето как се стигна до протестите. А след като правителството започва бой с палки дори заради едни толкова малозначителни избори, какво ли ще бъде един ден, когато наистина залогът е за политическата власт – например при изборите за Държавна дума или на президентските избори?

Властовият елит на президента Путин, който в момента владее Русия, все повече се бои от собствения си народ. И има защо. Държавният апарат е корумпиран. Тъкмо по негова вина стандартът на руснаците вече от години спада, икономиката буксува, инфраструктурата извън големите градове се разпада, образованите млади хора напускат страната. Милиони по-възрастни граждани смятат, че държавата ги е измамила с така наречената „пенсионна реформа".

Президентът Путин вече от години обещава на сънародниците си, че положението ще се подобри. Но вече почти никой не му вярва. Избирателната подкрепа за правителството се топи. Ето защо опозиционните политици не се допускат до избори. Ето защо над медиите се упражнява контрол, ето защо властите преследват независими журналисти. Кремъл се страхува от протести както дяволът – от тамян. И това е типичният рефлекс на властта във всяка безправна държава.

Властовият елит в Москва още се държи. И много го е страх да не изгуби привилегиите си. Но ето, че редица опозиционни политици, които вече явно не се страхуват, хвърлят ръкавица на този елит. Опозиционни политици, които жертват кариерите си, които знаят, че властта ще ги обяви за престъпници и ще ги вкара в затвора, които се подлагат на всичките тези преследвания и не се тревожат нито за себе си, нито за своите съратници.

Тези хора печелят особено висок авторитет, когато държавата упражнява насилие над тях – така, както се случи в края на седмицата.