Повече от 100 държави започват първи преговори в рамките на ООН за забрана на ядрените оръжия по света, съобщава "Франс прес". 123 държави членки на ООН обявиха през октомври, че ООН ще организира конференция за сключване на правно обвързващ договор за забрана на ядрените оръжия. Въпреки че по-голямата част от света се е ангажирала, ядрените сили гласуваха против провеждане на подобни разговори.
Великобритания, Франция, Израел, Русия и САЩ гласуваха против, докато Китай, Индия и Пакистан се въздържаха. Дори Япония - единствената страна, която понесе ядрени атаки през 1945 г., гласува против преговорите, аргументирайки се, че липсата на консенсус може да подкопае напредъка за ефективно ядрено разоръжаване.
Държавите, които енергично се борят за световна забрана на ядрените оръжия, са: Австрия, Ирландия, Мексико, Бразилия, ЮАР и Швеция. Стотици неправителствени организации също подкрепят конференцията.
Те предупреждават, че продължава да расте заплахата от ядрена катастрофа заради напрежението около ядрената програма на КНДР и непредсказуемата администрация на Вашингтон. Поддръжниците посочват движенията, които допринесоха за забрана на мините през 1997 г. и касетъчните боеприпаси през 2008 г.
През последните години няма напредък в ядреното разоръжаване, въпреки ангажиментите на ядрените сили да работят за разоръжаване в съответствие с Договора за неразпространение на ядрени оръжия от 1968 г., каза Беатрис Фин, директор на Международната кампания за забрана на ядрените оръжия - международна коалиция от неправителствени организации.
През 2009 г. държавният глава на САЩ Барак Обама пое ангажимент да работи за намаляване на ядрените оръжия и евентуално за тяхната забрана. Обаче новата американска администрация твърдо насърчава съюзниците от НАТО да гласуват против преговорите, пояснявайки, че такава забрана ще попречи на сътрудничеството за отговор срещу ядрени заплахи от врагове.
Нито една голяма световна сила не е изявила желание да участва в преговорите, въпреки че американският посланик в ООН Ники Хейли ще излезе със съобщение в кулоарите на първия ден на конференцията.
Фактор
Великобритания, Франция, Израел, Русия и САЩ гласуваха против, докато Китай, Индия и Пакистан се въздържаха. Дори Япония - единствената страна, която понесе ядрени атаки през 1945 г., гласува против преговорите, аргументирайки се, че липсата на консенсус може да подкопае напредъка за ефективно ядрено разоръжаване.
Държавите, които енергично се борят за световна забрана на ядрените оръжия, са: Австрия, Ирландия, Мексико, Бразилия, ЮАР и Швеция. Стотици неправителствени организации също подкрепят конференцията.
Те предупреждават, че продължава да расте заплахата от ядрена катастрофа заради напрежението около ядрената програма на КНДР и непредсказуемата администрация на Вашингтон. Поддръжниците посочват движенията, които допринесоха за забрана на мините през 1997 г. и касетъчните боеприпаси през 2008 г.
През последните години няма напредък в ядреното разоръжаване, въпреки ангажиментите на ядрените сили да работят за разоръжаване в съответствие с Договора за неразпространение на ядрени оръжия от 1968 г., каза Беатрис Фин, директор на Международната кампания за забрана на ядрените оръжия - международна коалиция от неправителствени организации.
През 2009 г. държавният глава на САЩ Барак Обама пое ангажимент да работи за намаляване на ядрените оръжия и евентуално за тяхната забрана. Обаче новата американска администрация твърдо насърчава съюзниците от НАТО да гласуват против преговорите, пояснявайки, че такава забрана ще попречи на сътрудничеството за отговор срещу ядрени заплахи от врагове.
Нито една голяма световна сила не е изявила желание да участва в преговорите, въпреки че американският посланик в ООН Ники Хейли ще излезе със съобщение в кулоарите на първия ден на конференцията.
Още от Свят
Иран обвърза пълното отваряне на Ормуз със спирането на военните действия в региона
Техеран заяви пред ливанската телевизия „Ал Манар“, че всяко споразумение със САЩ за протока трябва да включва прекратяване на военните действия в Ливан, Газа и Сирия
Експерти вещаят ескалация в Черно море, Русия тества границите на Европа
Според материала на "Политико" някои разузнавателни служби смятат, че поредицата от подобни случаи може да е част от процес, който да доведе до пряка атака на Русия срещу държава членка на НАТО
WSJ: Европа отстъпи крачка назад от крайните зелени цел, сблъсквайки се с новия политико-икономически ред
Континентът напредваше в областта на възобновяемите енергийни източници: вятърната и слънчевата енергия сега представляват 34% от производството на електроенергия, в сравнение с 20% през 2021 г. ЕС все още твърди, че може да достигне нулеви нетни емисии до 2050 г., пише The Wall Street Journal.