Гръцката криза е с постоянно присъствие в новините в последните седмици, но определено това не е едиствената страна в еврозоната, която трябваше да бъде спасявана. Ирландия, Португалия, Испания и Кипър бяха в същото положение.

Гърция беше първата и проблемите й продължават най-дълго време, отбелязва БиБиСи. Британската обществена медия посочва, че изначално Гърция влиза в еврозоната с предоставяне на подвеждаща финансова информация и манипулиране на данни за бюджетния си дефицит в последващите години.

Атина е често обвинявана, че не е предприела нужните мерки за стабилизиране след получаването на международната помощ – провали в пенсионната реформа, приватизацията и промяна на тромавата и крайно неефективна данъчна система.

В другите закъсали европейски страни основните проблеми бяха по-скоро последствията от глобалната рецесия и сриването на банковия сектор, който трябваше да бъде “реанимиран” с държавна помощ. Така се стигна до необходимостта от намеса и кредитиране от ЕС, Европейската банка и МВФ, за да се даде шанс за цялостно оздравяване.

Ирландия се радваше на изключителен икономически възход, но се оказа, че това до голяма степен на дължи на балон, надуван от строителния бизнес. Когато балонът “се спука” и банките не можеха да събират кредитите, раздавани в този сектор, държавата изпадна в икономически колапс. Трябваше да се спасяват банките, а парите в хазната бяха на привършване. Ирландия беше на косъм от фалит.

Но получи солиден заем от международните кредитори, а правителството намали държавните разходи драстично, вдигна данъците и проведе нужните икономически реформи. Страната излезе от схемата с международния кредит през 2013-та година и сега върви към пълно възстановяване.

Испания имаше сходни проблеми със строителния сектор. А тази страна е 4-тата най-голяма икономика в еврозоната. Банковият срив не пожали иберийската държава и се наложи спасителен заем.

Последствията бяха тежки – драстични съкращения в бюджета, които доведоха до рязък скок в безработицата до над 20 на сто. Това е най-високият процент в еврозоната след Гърция. Но испанската икономика беше съживена и сега се радва на стабилен растеж, а Испания вече не разчита на спасителни заеми.

Кризата в Португалия беше задълбочена не само от краха на пазара с недвижимо имущество, но и от факта, че през годините страната така и не съумя да реформира публичния сектор. Освен това голяма част от европейските субсидии бяха прахосани без реален резултат. Но и тук правителството успя да направи необходимото за съживяването на местната икономика, макар и да бяха натрупани огромни дългове, които ще се изплащат години напред.

Кипър пострада до голяма степен заради обвързаността си с гръцката банкова система, но приложените строги мерки за икономии дадоха основание на тройката кредитори за отпускане на спасителен заем.

Латвия, която не беше в еврозоната по време на глобалната криза през 2008-ма, беше в много тежко положение. Но с вдигане на данъците и орязване на разходите успя да премине от фазата на стремглавото пропадане до стабилен растеж. И заслужи международно признание. Както и приемане в еврозоната.

Най-драстична беше ситуацията в Исландия, където едновременно фалираха трите най-големи банки. В последните години островната държава реши да замени традиционно силните туризъм и риболов с банкерството като водещ сектор в икономиката. Това решение изглеждаше обещаващо, но се срина с гръм и трясък.

Исландия трябваше да разчита на спасителен заем от голямата тройка кредитори и на помощ от отделни държави. Предприетите мерки за оздравяване наистина бяха драстични, но вече дават резултат – налице е икономически растеж.

Този преглед на събитията в изпадналите в дълбока криза страни от еврозоната идва да покаже, че всяка една от тях е “изплувала” с цената на мъчителни реформи.

И неслучайно Ирландия, Испания, Португалия, Исландия, Латвия и дори Кипър гледат със силен негативизъм на идеята Гърция да продължи на взима заеми без да прилага строгите мерки, които самите те са били принудени да приложат.