Русия и Израел отстъпиха от ръба на пропастта, след като Сирия свали руски военен самолет Ил-20 с 15 военнослужещи на борда, пише британският в. "Индипендънт", цитиран от БТА.

Руският президент Владимир Путин се опита да омаловажи вероятността за сериозен дипломатически конфликт, заявявайки, че инцидентът се дължи на "трагична серия от случайни събития".

Премерените му коментари се различаваха рязко от предишният гневен отговор, отбелязва в. "Индипендънт", припомняйки, че рано сутринта руското министерство на отбраната обяви, че самолетът е свален от израелски или френски огън. По-късно говорителите промениха историята, приемайки, че самолетът е бил свален от Сирия, но дипломатическите нападки се засилиха, включително с призоваването на израелския посланик в руското външно министерство и публично порицание на израелския министър на отбраната.

Някои руски политици предложиха в отговор Москва да достави на Дамаск усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана С-300, които да затруднят израелските самолети. Но вероятността за сериозен военен отговор от страна на Кремъл е малка. Дори да иска, Русия няма възможност да затвори сирийското въздушно пространство за израелската авиация. По-важно, тя в никакъв случай няма да се намеси в необявената война между Израел и Иран, отбелязва в. "Индипендънт".

"Москва се опитва да е приятел на всички - Асад, Израел, Турция, кюрдите. Това, разбира се, е в основата на проблема", смята Джонатан Спайър, изследовател в Ерусалимския институт за стратегически проучвания.

"Оперативната динамика може да се промени леко, но политиката не може да се променя. Русия няма толкова съюзници, че да може да пожертва един от тях", подчертава Бармин.

Свалянето на руския самолет, само 24 часа след сключената в последния момент споразумение, което предотврати офанзивата на сирийските правителствени сили срещу провинция Идлиб, показва ясно колко трудно ще бъде достигането до мир в Сирия, пише в. "Вашингтон таймс".

От намесата си в бруталната сирийска гражданска война, Русия показва изключителна толерантност към израелската армия, която нанесе над 200 въздушни удара срещу подкрепяните от Иран шиитски милиции в Сирия, пише в. "Ню Йорк таймс".

Израелските цели - да предотврати предаването на усъвършенствани оръжия на ливанската Хизбула и да се попречи на Иран да установи военно присъствие в Сирия - отдавна се ползват с мълчаливата подкрепа на Русия. Това налагаше упорити усилия за предотвратяване на инциденти, както и тясно сътрудничество на различни равнища на командната верига. Нетаняху постоянно се стремеше да получи съгласието на Кремъл, като посети Москва, която е най-големият поддръжник на Асад, девет пъти за последните три години, припомня в. "Ню Йорк таймс".

Контролираните от държавата руски медии, които през 2015 г. изразиха гнева си срещу Турция и нарекоха турския президент Реджеп Ердоган престъпник, отразиха с много по-умерен тон свалянето на руския самолет през 2018 г. и замъглиха вината на Сирия. Това отговаря на политиката на Кремъл да омаловажава загубите в сирийския конфликт и да представя военната си подкрепа за Асад като операция, която почти не изисква разходи, а в замяна на това налага руското влияние като велика сила и дава на въоръжените й сили възможност да се обучават за сблъсъци на други бойни полета.