Със задълбочаване на имигрантската криза в Европа все повече хуманитарни организации обвиняват богатите арабски държави, че не правят достатъчно, за да помогнат.

"Споделянето на бреме (като проблема с бежанците от войната в Сирия) е нещо, което не се разбира в Персийския залив. Подходът на саудитците, катарците и жителите на Обединените арабски емирства е да разписват чекове и да оставят другите да се оправят. Но сега всички казват, че това не е честно", казва пред "Ню Йорк таймс" Сара Лий Уилсън, изпълнителен директор на "Хюмън райтс уоч" за Близкия изток и Северна Африка.

Всъщност в страните от Персийския залив има стотици хиляди сирийци. Големите залежи на петрол и сравнително малкото население превърнаха тези държави в основни дестинации за работници от по-бедните арабски страни.

Макар че има много имигранти, направили добра кариера там, повечето са нископлатени, отказали са се от редица права, за да получат работата, и могат да бъдат депортирани лесно. В тази група влизат много сирийци, избягали от войната, но те не получават защитата или финансовата помощ, която би трябвало да идва със статута на бежанец, нито пък възможността за получаване на гражданство.

Властите в богатите арабски държави от Залива отхвърлят подобни критики. Те казват, че страните им щедро финансират хуманитарна помощ и че предоставянето на работа е по-добре, отколкото да ги оставят да живеят с нищо в други, икономически затруднени държави, с бежански лагери в окаяни условия.

Абдулхалед Абдула, преподавател по политология в Обединените арабски емирства, посочва, че страната е приела над 160 000 сирийци през последните три години. "Това посочване с пръст, че страните от Залива не правят нищо, просто не е вярно", казва той.

Други обвиняват САЩ и Запада, че са оставили конфликта да се развива, докато режимът на Асад е бомбардирал цивилни зони и е използвал химически оръжия.

Политологът Халид ал Дахил от университета "Крал Сауд" в Рияд признава, че страните от Персийския залив могат да направят повече, но обвинява Иран и Русия, които подкрепят Асад и в същото време отказват да приемат бежанци.

"Ню Йорк таймс" дава пример с БВП на глава от населението в някои държави, приели много бежанци. В Йордания например стойността е 11 000 долара, а бежанците – 630 000 души. В малко по-богатия Ливан има 1.2 милиона сирийци, което е около една четвърт от населението. Близо 2 милиона са бежанците в Турция, където БВП на глава от населението е 20 000 долара. Тези стойности са само част от БВП на глава от населението в Катар (143 000 долара), Кувейт (71 000 долара) или Саудитска Арабия (52 000 долара), показват данните на МВФ.

От друга страна, тези държави наистина са предоставили средства за хуманитарна помощ. Саудитска Арабия е дала 18.4 милиона долара на фонда за Сирия на ООН, а Кувейт – 304 милиона долара. САЩ са дали най-много – 1.1 милиарда, и са се съгласили да приемат 1500 сирийци.

Миналата седмица кувейтският политически коментатор Фахад Алшемайми заяви в телевизионно интервю, че страната му е прекалено скъпа за бежанци, но подходяща за работници. "Не можеш да приемеш хора от друга среда и друго място, които имат психологически проблеми и травми, и да ги интегрираш в обществото", каза той. Именно такива твърдения станаха обект на редица карикатури.

"Катар е много малък и вече дарява средства за бежанците в Йордания, Турция и Северен Ирак. По логистични причини Катар не може да приеме голям брой бежанци, затова страната предпочита да ги подпомага финансово", казва Абдула ал Атба, катарски журналист, цитиран от "Ройтерс".

Майкъл Стивънс, председател на Royal United Services Institute в Катар, казва, че решението на САЩ да не се намесят пряко за разрешаване на конфликта в Сирия остави мнозина в Залива несигурни как да реагират. "Арабите в Персийския залив са свикнали с парадигмата, че Западът винаги се намесва, за да реши проблема, но този път не го направи", казва Стивънс. "Затова мнозина просто гледаха строшената ваза на пода и посочваха с пръсти виновните", обяснява той.