Станислав Белковски, Собеседник

Наскоро Владимир Путин ни напомни, че Русия сериозно се готви за голяма война. На съвещание в Кремъл президентът заявил, че всички големи и стратегически предприятия в Русия, независимо дали са държавни или частни, трябва да могат оперативно да увеличат производството на военна продукция. 

"Способността на икономиката бързо да увеличава обемите отбранителна продукция и услуги в необходимото време е едно от най-важните условия за постигане на военна сигурност на страната".

Лидерът не пропуснал и познатото на всеки руснак още от детството словосъчетание "военни релси": именно върху тях трябва да бъде прехвърлена икономиката в случай на заплашващо ни "нещо".

Путин не е сам в своята военизирана реторика. Ние постоянно се сблъскваме с прецеденти на подготовка към големи военни действия с мобилизация на целия руски народ. 

Включително децата 

Ту депутатката Анна Кувичко снима видео с деца, облечени във военна униформа и пеещи буквално следното: "Ако главният командир ни призове в последен бой - чичко Путин, ние сме с теб" (Но если главный командир позовет в последний бой — дядя Вова, мы с тобой!)

А контент-анализът на този откъс ни кара да си мислим, че в приближаващата се война ние ще трябва по-скоро да загинем, отколкото да победим. 

Или пък Министерството на образованието изпраща по всички градове и райони указания от 23 листа как образователният процес да бъде преведен в условията на военно време.

И други подобни - примерите са десетки. Питате се - това истина ли е, или е някакъв майтап? Естествено, че е истина.

Русия и така е във война

 Като минимум от февруари 2014 година. Просто съвременната хибридна война не предполага непременно формалното обявяване на война и нахлуване в нечия територия с редовна армия. 

"Вежливите хора" в Крим, въоръжените до зъби "миньори" и "трактористи" в Донбас и Луганск, диверсантите в Сърбия и Черна гора, хакерите, троловете и всякакви други такива - всички те са пълноценни воини в хибридната война.

Но главното е психологията на войната. В чиито плен, изглежда, е попаднал руският президент. И сега се стреми да насити с тази психология гладното (под)съзнание на руските граждани.

Известният военен стретег Карл фон Клаузевиц учи, че войната е продължение на политиката с други средтства. 

Но моят опит ме е научил обратното: политиката е продължение на войната, заседнала в главата.  

Войната е нещо просто и удобно. На нея може да и се припише всичко. Не трябва да се мисли за икономика, наука, култура, медицина. А и за каква демокрация и граждански свободи може да се говори в страна, която воюва? На война трябва да се оцзелява и то на всяка цена. Която ще заплати, съгласно висшия замисъл, исторически привикналия на всичко руски народ.

И ние, разбира се, няма да сме агресор, а миротворец. Ние просто ще сме принудени 

да се отбраняваме от злодейския Запад, 

подло решил да ни накаже, защото Русия се е изправила от колене.

Имате въпроси към властта? Не сега. Ще ги зададете след войната. Ако оцелеете. И ако оцелее страната.