Въпросът за сухоземната граница между Северна Ирландия и ЕС е една от основните пречки за Великобритания да постигне споразумение с Брюксел за гладко и организирано излизане от съюза през март.

И двете страни искат да избегнат появата на физическа граница.

През 1998 г. Великобритания и Република Ирландия подписват Споразумението от Разпети петък за прекратяване на 30-годишния конфликт в Северна Ирландия, воден за това дали тя да остане британска или да се присъедини към Ейре.

В резултат на споразумението са премахнати граничните проверки по 500-километровата сухоземна граница и са въведени много правила и институции, които са направени така, че да са общоирландски. Излизането на Великобритания от ЕС означава и излизане на Севера, а това от своя страна може да значи връщане на граничните проверки по границата и въвеждане на различни правила за търговия, което може отново да разпали напрежение.

Британският премиер Тереза Мей заяви, че трябва да бъде сключено специално споразумение за търговските и митнически отношения с ЕС. То трябва да бъде договорено по време на 20-месечен преходен период, в който да се запази сегашното статукво. Чрез него според този план ще се гарантира, че няма да има видими граници между Обединеното кралство и ЕС и няма да има нужда и от натрапчиви проверки на стоките, минаващи през ирландската граница.

Уловките всъщност са две. Преговарящият на ЕС по въпросите на Brexit Мишел Барние заяви, че предложенията на Мей за митническите и търговски взаимоотношения в така наречената стратегия за излизането от съюза, получила името "Чекърс", дават на Великобритания несправедлив достъп до единния европейски пазар. Второ, ирландското правителство, което има подкрепата на останалите държави от ЕС, иска гаранции, в случай че тези бъдещи търговски преговори се провалят.

В началото на годината Барние предложи, ако до края на преходния период през 2020 г. не бъде намерено решение за цялото Обединено кралство, то само Северна Ирландия да остане част от европейското икономическо пространство до намирането на по-добро решение. Това би означавало тази провинция да продължи да прилага регулациите на ЕС и да извършва митнически проверки, следователно да контролира търговията с останалата част на Великобритания.

Но Великобритания е против. Мей и жизненоважните й съюзници от пробританската северноирландска партия са против каквато и да било граница между двете части на Обединеното кралство. Северноирландските юнионисти се опасяват, че това ще тласне провинцията към обединение с Република Ирландия. Великобритания предложи, ако се стигне до подобно митническо споразумение, то да важи и за останалата част на Обединеното кралство. Брюксел отхвърли това и го окачестви като хитрост, имаща за цел да вкара британските стоки на единния пазар през задния вход. В основата на спора не е толкова въпросът за митата, макар и да той да е важен, а проверките за гарантиране, че стоките са произведени в съответствие с правилата на ЕС - от които Великобритания иска да се освободи след Brexit.

Възможно е да съществува изкушение да се оставят неуредени въпроси около Ирландия, които да бъдат решавани едва впоследствие, при преговорите за бъдещото търговско споразумение между ЕС и Обединеното кралство. Но Дъблин, с подкрепата на съюза, иска твърди правни гаранции, които да може да използва срещу Великобритания в международните съдилища.

Мей казва, че е склонна на гаранции, които да успокоят опасенията на ЕС и Ирландия - но не и на граница в Ирландско море.

Барние предлага да преработи гаранциите, за да се спре с драматизирането на опасенията на Лондон и Белфаст. Той настоява, че няма никаква заплаха за конституционната цялост на Великобритания. Между провинцията и останалата част от Обединеното кралство няма да има същинска граница, а само проверки, често пъти извършвани от британска страна, които ще са във фабрики, на тържища, на кораби и на пристанища и ще са за състоянието на стоките, които се движат в двете посоки. Той същевременно подчертава, че такива проверки може и никога да не станат необходими, изхождайки от очакването, че ЕС и Великобритания ще се договорят до 2020 г. за търговско споразумение.

Мей се обърна към европейските лидери с призив да разберат какво не е приемливо за Великобритания. Двайсет и седемте от ЕС ще обсъдят това днес на обяд, а после председателят на срещата на върха Доналд Туск ще осведоми Мей в Залцбург за обсъжданията.

Британският министър-председател ще трябва успешно да защити своя план за излизането от съюза от критиките на твърдолинейните привърженици на Brexit, които ще бъдат отправени на конференцията на Консервативната партия в началото на следващия месец. Ако тя "оцелее" при тези критики, тогава дипломатите очакват Барние да представи нови проектоусловия за Brexit. Той се надява "моментът на истината" да настъпи на срещата на върха ЕС на 18 октомври в Брюксел, където лидерите може да се споразумеят за рамките на споразумение с Мей.

Това ще даде на преговарящите месец да постигнат окончателен договор и придружаваща го декларация за политически намерения по въпроса за бъдещето търговско споразумение, които евентуално да станат факт на извънредна среща на върха на съюза в средата на ноември.

Великобритания напуска на 29 март, след което започва да тече преходният период, в който се запазва сегашното положение на нещата и който според сегашните планове ще продължи до 31 декември 2020 г.

БТА