Алекс Алексиев, bulgariaanalytica

Първият дебат в президентската надпревара в САЩ вече е факт, но е от полза да анализираме и отчетем развитието на събитията в тази надпревара преди дебата и да прогнозираме какво може да се очаква през следващите шест седмици.

Казано накратко, според последното развитие на събитията Хилари Клинтън продължава да води, но не така категорично, както в средата на август миналата година и с постоянен риск от евентуална загуба. Всъщност, вече не може да изключим вероятността за победа на Тръмп и ако това наистина се случи, не би изненадало никого. За да разберем този драматичен обрат е необходимо да разгледаме редица ключови събития, които се случиха междувременно.

Към момента на написването на тази статия (24-ти септември, 2016 г.) Клинтън водeше срещу Тръмп със средно 46% до 43,4% според данните от анкетата на realclearpolitics.com и с 41,4% до 39,8% в резултата от анкетата за четиристранната надпревара, включваща кандидатите на две малки партии и следователно, по-реалистична. И двата резултата са в рамките на допустимата грешка, което свидетелства за една много оспорвана надпревара. Друго доказателство за засилените напоследък позиции на добрата стара Републиканска партия е борбата за надмощие в Конгреса и Сената. През юли и август, когато Хилари водеше пред Тръмп с близо 10 пункта, Демократическата партия хранеше силни надежди, че инерцията на Клинтън в битката за президентския пост ще помогне на демократите да победят и в по-второстепенната надпревара за Сената и Конгреса, където сега доминират републиканците. Тези надежди до голяма степен се изпариха, тъй като е почти сигурно, че Конгресът (в момента 231 РП срещу 189 ДП) ще остане в ръцете на републиканците, като същото важи и за Сената (понастоящем 54 РП срещу 46 ДП).

Какво доведе до промяната? 

Да започнем с установения факт, че двамата кандидати са много добре известни и в голяма степен не се харесват и не се ползват с доверие сред значителна част от електората. Всъщност, едва ли е имало американски президентски избори, където двамата кандидати са били толкова универсално непопулярни. Има голяма доза истина в твърдението, че „Хилари е единственият демократ, когото Тръмп може евентуално да победи, а Тръмп е единственият републикански претендент, срещу когото Клинтън има шанс.“ Следователно, промените в политическата подкрепа на този късен етап зависят не толкова от политическата реклама, както отрицателна, така и положителна, колкото от възприемането за промените в политиката. В тази връзка, по-голямата част от възприемането за положителна промяна е на сметката на Тръмп, с малка или незабележима промяна в полза на Клинтън. Напротив, продължаващите проблеми около скандала с имейлите и, яростните и нападки срещу поддръжниците на Тръмп с определения като расисти, хомофоби и ислямофоби, както и скорошните разкрития за здравословните и проблеми, ако не друго, най-малкото са допринесли за засилените съмнения в пригодността и да бъде президент.

За да привлече подкрепата на традиционните републиканци, които го приемаха с недоверие по време на сезона на първичните избори, Тръмп трябваше да им покаже, че като президент, той ще инициира разпознаваеми републикански политики – нещо, което изобщо не беше ясно преди неговата номинация. Сега той е последователен в това отношение и резултатите не закъсняха. За постигането на този резултат, обаче, му се наложи да направи големи промени в изборния си щаб, който беше в основата на проблемите на Тръмп с много от традиционните републиканци. На първо място, това се отнася за неговия мениджър на кампанията, Пол Манафорт. Тръмп си нанесе много вреди сред републиканските избиратели с твърдения за Путин и Русия, като „Путин е велик лидер“, за които беше злощастно посъветван от екипа си. Оповестената през август информация, че на Манафорт не само са били платени милиони да съветва марионетката на Путин в Украйна, Янукович, но че също така е бил близо до известен агент на ГРУ, беше бомба със закъснител за кампанията. Отървавайки се безцеремонно от Манафорт в средата на август и назначавайки на негово място традиционните за републиканската партия лица (Стив Банън и Келиан Конуей), Тръмп даде ясен сигнал за републиканците, че започват промени в правилната посока.

Последваха една след друга редица политически стъпки и изявления, които в съвкупността си започнаха да се оформят като републикански дневен ред. Първо бе предприет един много проницателен ход, а именно срещата с президента на Мексико на негова територия. Това убеди мнозина, че Тръмп е способен да се справи дори със световните лидери, които са враждебни към неговата политика. Последва представянето на подробен икономически план пред Икономическия клуб в Ню Йорк, в който бе изложена смела програма с големи данъчни облекчения (намаляване на корпоративния данък от 35% на 15%), премахване на регламенти с отрицателен ефект върху заетостта и намалено правителство. За повечето избиратели на РП, новата икономическа програма на Тръмп беше почти като тази на Рейгън по обхват и е добре дошла. След това Тръмп пристъпи към спечелването на симпатиите на една част от републиканския електорат, без която никой републикански кандидат не може да се надява да спечели национални избори в Съединените щати – „преродените“ християни, или т. нар. евангелисти, които формират почти половината от републиканския електорат. В началото на кампанията на Тръмп, евангелистите не бяха добре разположени към него и едно проучване на известния изследователски център Pew от март 2016 показва, че само 56% от тях са поддържали Тръмп. За да ги спечели, Тръмп започна редовно да се появява пред евангелистка публика и да анатемосва мейнстрийм медиите като анти-християнски – нещо, в което повечето евангелисти пламенно вярват. Подкрепата за Тръмп сред тях започна да нараства стремително и повечето по-скорошни проучвания определят, че в момента тя е на ниво 78%, като подкрепата за Ромни през 2012 г.

Непрекъснатите атаки на Тръмп срещу медиите, които той редовно нарича „нечестни“ и „отвратителни“, вероятно също способстваха за нарастващата подкрепа за него. Републиканците и независимите избиратели като цяло смятат, че повечето американски вестници и телевизионни станции се управляват от личности с леви убеждения, които изкривяват новините и на които не трябва да се има доверие. Последното проучване на Галъп показва, че само 14% от избирателите на РП и 30% от независимите вярват на медиите, за разлика от 51% от демократите.

И накрая, Тръмп започва да печели още привърженици в най-неочаквания за него електорален сегмент – афроамериканците. Според анкета на вестник Los Angeles Times от 18-ти септември, само за една седмица подкрепата за Тръмп сред чернокожите се е увеличила от 3,1% на 20,1%.