Исторически се навършват 69 г. от зловещия 1 февруари 1945 г. когато са произнесени и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. комунистически Народен съд. Сред тях са регенти, премиери, министри, политици, офицери. По някаква странна символика днес кинорежисьорът Евгений Михайлов предостави на Faktor.bg за публикуване едно интересно интервю, с един от най-автентичните български борци срещу комунизма Илия Минев. То е правено през 1990 г. от българина Иванчо Гълъбов, който от години живее и работи в Полша, а в първите години на демокрацията е връзката на синята опозиция с със полската „Солидарност”. 24 години интервюто с Илия Минев не е публикувано в автентичния му вид и сега за първи път вижда бял свят. То е един изключителн документ за живота и съдбата на антикомуниста, който стана известен като българския Нелсън Мандела, защото престоя в затворите на Живкова България 33 години. 

Малко преди падането на комунистическия режим, през януари 1988 г., става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека, единствената автентична некомунистическа организация в България. Впоследствие не е е допуснат до сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си. Този факт е едно от най-ярките доказателства за режисирания преход и създадената подставена опозиция от БКП. На това вероятно се дължи и днешният провал на дясното и липсата на истински лидери демократи, които вместо да крадат България са готови да я изграждат. В страдалческия живот на Илия Минев има още важни факти и цифри – На 29 години е осъден като враг на народа и получава доживотна присъда.

1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки. Обиколил е всички затвори и лагери в държавата. 

Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по създаването на такава организация. През 1987 година Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека, описвайки циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в град Септември. На 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), което до падането на режима на Живков играе важна роля за организиране на редица протести и инициативи, разобличаващи античовешката същност на комунизма.

В пълна изолация, забравен от новите демократи, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември. На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име. През 2000 г. президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с орден „Стара планина“ – I степен.

Илия Минев ни завеща страшния въпрос„Ти какво пожертва, за да има и утре България?”

Тежкият отговор виси на съвестта ни. Днес той е по-актуален от всякога, защото инстинктивно усещаме, че България все по-осезаемо се сбогува с бъдещето си на свободна и модерна държава. И само чистата саможертва, която сме готови да направим, може да я възроди.

Чуйте автентичния глас на Илия Минев и разказа  за битката му с комунизма.