Моника и Сергей Станишеви се оказаха безспорните герои на изминалата седмица. От Брюксел до Страсбург и София  имената им бяха споменавани като символ на корупция и злоупотреба с политическа власт и задкулисие.

Двамата родни играчи успяха даже да омажат в съмнителните си бизнес-истории и шефа на Европейския парламент Мартин Шулц. Заради семейството на лидера на БСП няколко пъти през последните дни депутати от ЕНП споменаваха името на България отново в лоша светлина. И целият скандал заради едни 60 хил. евро, които лакомата шефка на пиарската компания „Актив груп” е взела от Европейския парламент в явен конфликт на интереси. Първата дама на червената партия, сякаш за да потуши скандала и да излезе от него чиста и с бяла ризка, обяви, че връща парите на европейските данъкоплатци. Все още не е ясно дали парите наистина са върнати, но открит остава въпросът защо лидерът на ПЕС и на БСП мълчи в цялата тази история и пуска само верните си ординарци, да обясняват, че всичко било интриги и компромати, сътворени от ГЕРБ.

В случая с парие по проекта от ЕП Сергей

Станишев също трябва да носи отговорност,

защото скандалният проект е реализиран през времето, в което живее заедно с Моника. Нормално е европейските ни партньори да искат да знаят и да се интересуват от къде идват парите, които гарантират луксозния  живот на фамилията и издръжката на децата му. Още по-чувствителен мандатоносителят на днешното правителство би следвал да бъде, когато парите летят от Страсбург, а в мизерстваща България трябва да се харчат за безсмислени цели, просто, за да се приберат в нечий джоб. Нито една медия обаче не потърси отговорите на тези неудобни въпроси от социалиста. Станишев отново се опитва да излезе сух от подобен конфликт, както между впрочем се измъкна и от аферите с австрийския лобист Петер Хохегер.

Faktor.bg получи от свои източници пълния текст от тайната стенограма на Министерски съвет от 25 юли 2006. (виж ТУК) На заседанието тогавашният премиер Сергей Станишев неочаквано за целия състав внася предложение дивидентът от  Международния панаир в Пловдив, който е държавно предприятие, да не бъде внесен в бюджета на страната, а да се даде за рекламиране на България и изчистване на лошия й имидж. Всъщност става дума 1,5 млн. лева., а за изпълнител по-късно е избран Хохегер, който има сключен договор с фирмата на Моника, (която тогава е Йосифова), да изпълни поръчката. До сега бяха публикувани само отделни части на изказващите се участници в това интересно заседание. Читателите ще имат възможност да проследят цялата хронология и да усетят явната настойчивост и прибързаност на премиера Станишев да бъде променено предназначението на тези пари, но и технологията, по която е управлявана страната. Някои от присъстващите министри са шокирани и изненадани, защото се оказва, че взимането на подобно решение е прецедент в историята ни след началото на прехода. Най-яростният противник на смърдящата отвсякъде далавера е бившият царски министър на държавната администрация Николай Василев. Малкият Ники, както го наричат колегите му в НДСВ, се оказва

големият герой на това заседание,

който аргументирано и последователно опонира на министър-председателя и директно предупреждава, че се върши нещо нередно и незаконно. Впечатляващи са позициите на червени министри, които макар че не крият, че са озадачени от предложението на Станишев, подвиват опашки и стават част от колективната безотговорност. Един от тях днес е премиер на страната, а всички други подкрепили Станишев, вече са уредени с добри постове и не са  част от омразното АБВ.

Ако решението на това скандално заседание на МС се съпостави с последващите процедури по реализирането на пиарската стратегия ще лъсне, че всъщност министрите са били част от един спектакъл, режисиран вероятно отчасти, но изпълнен от Сергей Станишев.

От по-късни разследвания става ясно, че фирма на австрийския лобист Хохегер, с когато работи Моника Йосифова, е подал оферта в администрацията на Пловдивския панаир за участие в конкурс за рекламна кампания даже няколко дни преди въпросното заседание на МС, преди още да е решено, че дивидентът на панаира ще бъде преобразува и парите ще се използва с друго предназначение. Без всякакво съмнение става ясно, че всичко около тази история е предварително планирано, като при обир, а целта е как по най-лесния начин едни държавни пари да станат частни.

В публикуваните до сега разследвания около аферата Хохегер Сергей Станишев винаги се измъкваше и приличаше повече на

невинна жертва

Вариантите за участието му в тези схеми бяха два: или е бил част от корупционната завера, в която освен Моника, (която по това време му е тайна любовница) участва и съветникът му в МС Росен Карадимов, или просто младият Станишев е бил подведен и не е знаел какво вършат зад гърба му близки до него хора. Принципно и двете версии не са неизгодни за днешния шеф на ПЕС – според едната е престъпник, замесен в корупция, а според другата - глупак, който не може да контролира отношенията и хората си.

От пълния текст на тази стенограма обаче става ясно, че тогавашният премиер е просто част от технологията на грабежа и явен съучастник. По-късно подобен сценарий е разигран повторно, а Хохегер и Моника печелят и втори транш, за да чистят имиджа на България. По някаква зла ирония на съдбата, точно след като проектът им бе финализиран, чешкият авангардист Давид Черни изобрази на изложба в Брюксел България като тоалетна чиния.

Преди изборите от 12 май миналата година Моника Станишева поиска от главния прокурор Цацаров да изчисти името й от клеветите. Държавното обвинение естествено 10 месеца мълчи по тази тема. Сега обаче самият Станишев, който се представяше за мистър Клийн трябва да поиска чисто име, ако въобще тази тема го вълнува, защото явно е, че този политик живее с чувството за недосегаем.

В тази посока Испания ни даде добър урок.

Дъщерята на крал Хуан Карлос Кристина се яви пред съда в Палма де Майорка. Това е първият случай в историята, в който член на кралското семейство е обект на подобно разследване. Инфанта Кристина бе разпитвана 3 часа по обвинения за пране на пари и данъчна измама. В Европейска България обаче за комунистическите принцове усещането, че са богопомазани и безнаказани продължава да господства.