След като направи безпрецедентен пробив с мега-сделка за танкове и гаубици за Полша, Сеул обяви амбиция да стане Топ 4 износител на оръжия до 2030 г., съобщи Reuters преди дни. Но за да успее, трябва да се изправи срещу Пекин.

Светът навлиза в нова Студена война и разходите за отбрана експлодират до нива, невиждани от десетилетия. На фона на войната в Украйна и редица пламнали конфликти през 2025 г. (Индия-Пакистан, Иран-Израел), търсенето на оръжия е огромно. И докато традиционните играчи – САЩ, Франция и Русия – доминират, един нов "тигър" безшумно превзема пазара.

Южна Корея, понастоящем 10-ият по големина износител на оръжия в света, направи немислимото: стана първата азиатска държава, която въоръжава членка на НАТО с тежка техника като танкове и бойни самолети.

Сега Сеул има още по-дръзка цел: да влезе в Топ 4 до 2030 г. А това означава директен сблъсък с номер четири в момента – Китай.

"Азиатският Lockheed Martin"
Амбицията беше обявена лично от президента Лий Дже-мюнг на 20 октомври по време на най-голямото оръжейно изложение в страната, ADEX 2025.

"Да станем една от четирите водещи сили в отбранителната индустрия в никакъв случай не е невъзможна мечта", заяви Лий, обещавайки "по-голям от очакваното бюджет" за изследвания в отбраната и аерокосмическия сектор.

Този бизнес процъфтява. През 2022 г., подхранен от войната в Украйна и отчаяното търсене на нови доставчици, оръжейният износ на Южна Корея достигна рекордните 17,3 милиарда долара.

Основен двигател беше колосалната сделка с Полша за 14,5 милиарда долара, включваща танкове K2 Black Panther и самоходни гаубици K9 Thunder. Компании като Hanwha Group вече са наричани "азиатският Lockheed Martin", изграждайки си репутация дори сред държави от НАТО като Полша, Финландия, Норвегия и Румъния.

Тайната на успеха: Качество на 30-50% по-ниска цена
Как Сеул успя да пробие? Бизнес моделът е прост, но ефективен: южнокорейските оръжейни системи са надеждни, съвместими с НАТО и с 30% до 50% по-евтини от западните си аналози.

Освен това, за разлика от САЩ, които налагат строги политически ограничения, или Франция, чиито самолети Rafale са изключително скъпи, Южна Корея предлага бързо производство и "технологично партньорство" – споделяйки опит в изграждането на индустриална основа.

Този подход даде резултати. Леките бойни самолети FA-50 (вариант на T-50 Golden Eagle) вече са продадени на Полша, Малайзия, Филипините, Тайланд и Ирак. В корабостроенето "Голямата тройка" (HD Hyundai, Hanwha Ocean и Samsung) доминира при високотехнологичните кораби, а Hanwha дори придоби американската корабостроителница Philly Shipyard и спечели първия си договор за ремонт с ВМС на САЩ.

Може ли "тигърът" да надскочи "дракона"?
Амбицията за Топ 4 обаче се сблъсква с жестока реалност. За да измести Китай, Южна Корея трябва да утрои пазарния си дял (от 2,2% на над 6%) само за пет години, при условие че износът на Китай стагнира.

Според анализаторите и двата сценария са "много малко вероятни".

Проблемът на Сеул е във въздуха. Докато наземните им системи са световен хит, в аерокосмическия сектор те изостават значително.

Изтребителите: Китай е "десетилетия напред". Пекин вече има два изтребителя от пето поколение (J-20 и J-35A) и тества шесто. Южнокорейският KF-21 Boramae (4,5-о поколение) все още се бори за първи експортни поръчки.
Дроновете: В най-бързо растящия пазар – този на бойните дронове – Южна Корея дори не е в играта. Турция (с 65% пазарен дял) и Китай (22%) са недостижими лидери. Сеул е изправен пред предизвикателство не само от гигантите, но и от играчи зад него в класацията.

Китай държи монопола върху редкоземните метали, жизненоважни за производството на ракети, радари и изтребители – сериозен риск за веригата на доставки.

Макар мечтата за Топ 4 да изглежда по-скоро като политическа декларация, отколкото реалистична бизнес цел за 2030 г., възходът на Южна Корея вече е факт.

Истинската битка за Сеул не е непременно да надмине Китай. Истинският успех е, че вече краде огромен пазарен дял от Русия, чиито продажби се сринаха, както и от утвърдени европейски сили като Германия, Великобритания, Италия и Испания.

Дори Южна Корея да се нареди "само" в Топ 7 до края на десетилетието, това ще бъде един от най-големите бизнес трусове в световната отбранителна индустрия.