Николай Василев

Предполага се, че Марк Твен, перефразирайки твърдението на Маркс, че историята се повтаря като фарс е казал, че тя не се повтаря, но се римува. Според друга пословица, датираща от Стария завет, няма нищо ново под слънцето. Или поне, че новото е добре забравено старо.

Развитието на човечеството напомня движението на двойното махало. Ако движенията на единичното махало са напълно предсказуеми, то движенията на двойното махало (на снимката) всеки път създават уникален модел, макар възможностите му за действие да са ограничени от законите на физиката. 

Нито една "оракулска" теория не е успяла да предскаже "диалектиката" на развитието на човечеството и затова 

историята често ни предлага тотални изненади

Една тъжна изненада наблюдаваме днес в наглед глобалния хаос. Осемдесет години след края на Втората световна война комунизмът е мъртъв, нацизмът се проявява в изолирани случаи, демокрацията е в дълбока криза и изненада - изненада, фашизмът е във възход!

Не класическият фашизъм на дуче Мусолини, но модел на национални структури и международен ред, които можем без особено колебание да определим като фашистки. 

Тъй като класическият фашизъм беше напълно дискредитиран, никой днес не се признава за фашист. Точно обратното. Всичко, което не харесваме е фашизъм. Но основният фашистки принцип добива глобална привлекателност.

Този принцип, разбира се далеч предхожда италианския диктатор. Той е формулиран от древните атиняни, които според Тукидид настоявали, че силните могат да правят каквото си поискат, а слабите трябва да изтърпят каквото им се наложи.

Този принцип фашистите прилагат както във вътрешната, така и във външната си политика. Обикновено начело стои лидер, който има безконтролна власт, която се опира на подкрепа на общност, която се чувствала унизена и обезправена и отчаяно търси спасител. Апелът му е нерационален, свързан с митологии и игра със страховете на подкрепящата го група. Чувствата, интересите и разбиранията на "другия" - в страната или зад граница не трябва да бъдат вземани под внимание, защото той е враг. "Или ние - или те". 

Икономиката обикновено се базира на т.н. крони капитализъм. Властта трябва да защитава "нашите" бизнесмени, "чуждите" са кръвопийци. Ако не действат според идеите на лидера, можем да конфискуваме собствеността им, да ги изолираме от пазара си, да налагаме произволни мита, проверки и т.н.

В международните отношения слабите "трябва" да приемат условията на силните и ако не ги приемат, могат да бъдат обвинени, че са 

генератори на конфликти

През последните десетилетия Китай, Русия и Америка, тръгвайки от различни изходни точки, преживявайки различна еволюция започват да придобиват много от характеристиките на Фашизъм 2.0.

Китай започна своята модерна еволюция като реформиран комунистически режим. След 1979 г. върховният лидер Дън Сяопин започна да демонтира постулатите на комунистическата идеология и да не преследва развитието на частна икономика. Трябва да се отбележи, че тя се ражда не благодарение на комунистическата партия, а в началото въпреки нея. След тоталното унищожение на икономиката нанесено от ексцесиите на Мао ( Големия скок напред и Културната революция), селяните започват сами частно да отглеждат храна и да търгуват помежду си - просто за да не умрат от глад. Дън обаче допуска и чужди инвестиции - в началото основно от т.н. "външни" китайци от Хонкконг, Тайван и Сингапур. По-късно видни партийни членове също се отдават на частна инициатива. Но страната никога не изгражда безпристрастна правна система и никога всички граждани не получават равни права. (Жителите на бедните провинции, когато отидат да работят в големите градове, официално се третират като втора класа граждани). И най-вече собствеността се толерира само когато притежателите ѝ не поставят под съмнение легитимността на властта. Дори и най-големия бизнесмен може във всеки миг да изгуби всичко, ако лидерът привиди в него заплаха. Дори най-успешният собственик на технологичната компания Алибаба груп Джак Ма беше принуден да ликвидира бизнеса си и да се оттегли от обществения живот, след като се опита да критикува властта. Днешният президент Си обича да се представя като марксист (особен като ленинист - придаващ първостепенно значение на завземането и запазването на властта) и защитава историческото наследство на Ленин, Сталин и Мао, но често твърди, че частният бизнес трябва да играе важна роля в развитието на страната, което ортодоксалните марксисти биха намерили за ужасно.

Ако някак можем да се върнем 40 години назад и опишем съвременна Русия (без да казваме, че става дума за Русия) на който и да е учител по "научен" комунизъм, той или тя ще ни каже, че става дума за

 класическа фашистка държава

 От нефункционираща демокрация през 90-те години Путин изгради т.н. "вертикал на властта" и подчини цялата нация на своя произвол. Всички помним как когато той обяви началото на т.н. "специална военна операция", почти всички от неговия екип се чувстваха крайно неловко и объркано. Никой разбира се не си позволи да възрази.

Фашизирането на Америка е в доста начален стадий, но става все по-трудно то да бъде игнорирано. Подобно на класическия фашизъм, тръмпизмът доби инерция като реакция на левичарското посегателство към либералната демокрация. Уог идеологията, квотите за малцинствата (расови, полови, по полови предпочитания и т.н.), посегателството срещу свободата на словото, в името на "коректността", особено в университетите, безконтролната миграция генерираха огромно недоволство сред широки обществени слоеве. Но през втория мандат на Тръмп, махалото отиде рязко в противоположната посока. Президентът публично отказва да спази решения на Върховния съд и депортира законно пребиваващи емигранти и се заканва, че ще депортира и американски граждани извършили тежки престъпления в страни като Ел Салвадор. Настоява за възстановяване на потъпканата свобода на словото... но заклеймява всяка критика срещу Израел (дори изречена от евреи) като проява на "антисемитизъм". Във външната политика налага произволно мита на съюзнически държави, с които има сключени договори за свободна търговия. Нарича премиера на Канада "губернатор", заявява, че ще анексира Гренландия, че ще си върне (ако трябва и със сила) Панамския канал (който Америка е предоставила на Панама с договор). Макар, често да е настоявал, че европейските страни трябва да отделят повече средства за отбрана, а да не чакат Америка да ги защитава, видни фигури в неговата администрация подкрепят партията "Алтернатива за Германия", която се обявява против превъоръжаването, а критикуват Полша, чийто военен бюджет е по-висок от този на Америка пропорционално на БВП. Отявлено притиска Украйна да приеме повечето искания на Путин и нито веднъж не оказа сериозен натиск на Кремъл да остави Украйна намира. Демонстрира безразличие към съдбата на Тайван.

Ако Тръмп и неговите последователи си представят света, в който Америка, Русия и Китай доминират различни региони, ЕС се е разпаднал, а мирът в Близкия изток е постигнат чрез изселването на палестинците от "светите земи" като удобен за Америка, то те се лъжат жестоко. Фашизъм 1.0 доведе до война, и

 фашизъм 2.0 

едва ли ще доведе до нещо друго. 

В създалата се ситуация Европейският съюз, особено, ако успее да се отърве от левичарските залитания, без да отиде в другата крайност, че се окаже последния остров на демократичния (т.е. истинския) антифашизъм. Не случайно новите фашисти се опитват да му лепнат етикета "фашистки". Но доколко Европейският съюз ще има силата и сцеплението да устои на задаващата се буря остава да се види! В свят, в който силните могат да правят каквото поискат, ЕС трябва да е силен, ако не иска да е "в менюто". Можем само да се надяваме!