Николай Василев

За разлика от предишни служебни кабинети, включително и на Румен Радев, в които изпъкваха ярки фигури, този кабинет изглежда доста безличен. Българите не са чули за почти никой от министрите и едва ли ще имат време да ги запомнят до изборите. Очевидно Радев се е опарил от неочаквано бързата еманципация на "момчетата", с които той торпилира Борисов ( и които вероятно е смятал да изхаби и изостави). 

Остава да видим доколко кабинетът ще е реваншистки спрямо управлението на Кирил Петков. Като че ли първият конфликт ще е с БСП и Нинова. Вероятно Радев се надява, да смени ръководството на столетницата и да вкара БСП в някакъв по-широк проект, който ако не е директно пропутински, то поне да е възможно най-дистанциран от евроатлантизма. Президентът вероятно не очаква изборите да формират мнозинство и очаква да се влезе в цикъл, който в крайна сметка да доведе до смяна на конституционната уредба. 

Големият цикъл на България винаги е бил демокрация, силни партии, ярки премиери, но след като народът се убеди, че демокрацията ражда "само" партизанщина и корупция, властта да се концентрира в държавния глава, заобиколен с безлични изпълнители. През 19 век виждаме трима ярки премиери: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов. Те не са се понасяли, но са дали много на България. В началото на 20 век, ако изключим краткото, но съдбоносно управление на Александър Малинов, други ярки премиери няма. Властта се концентрира в ръцете на царя ... и се стига до катастрофи. Подобен развой виждаме и през управлението на цар Борис. Каквито и хитри планове да е имал за изваждане на България от нацистката империя, след мистериозната си смърт той оставя  страната като влак без машинист. Няма функциониращи партии, няма ярки личности в правителството. И отново стигаме до още по-страшна катастрофа. 

Как ще завърши цикълът започнат с възстановяването на демокрацията? Не знаем. Но историята ни показва, че поне два пъти, в последния възможен момент правим грешен геополитически избор!