Няма гориво, няма светлина, няма туристи: Украйна превръща Крим в бреме за Путин

Богдан Флоров, Bloomberg

Войната на кремълския диктатор Владимир Путин срещу Украйна се обръща срещу Русия в Крим , на фона на ескалиращите удари по полуострова, анексиран през 2014 г. Украинските удари с дронове и ракети нарушават руската логистика и снабдителни линии за Крим, потапяйки региона в криза: властите прибягват до извънредни мерки.

Прекъсванията на електрозахранването оставиха хиляди жители без течаща вода, а много руснаци се оплакват, че дори не могат да напуснат домовете си заради забраната за продажба на гориво на бензиностанциите. Дори Севастопол не е имунизиран срещу трудностите, след като прекъсванията на електрозахранването тази седмица извадиха от строя помпените станции за вода, съобщава Bloomberg . Местната компания за комунални услуги е изпратила мобилни цистерни, за да осигури вода на жителите.

Влошаващото се положение на руснаците в Крим подчертава неотдавнашното укрепване на позицията на Украйна във войната.

„Кризата с горивото, военната логистика и управлението в Крим се задълбочава почти ежедневно“, написа украинският президент Володимир Зеленски. „Руската окупационна администрация съвсем ясно и недвусмислено признава неспособността си да разреши проблемите, причинени от нашите средносрочни санкции.“

Докато руските сили търпят тежки загуби на бойното поле, Украйна води все по-ефективна кампания от удари с дронове и ракети на руска територия, увреждайки петролни рафинерии и друга ключова инфраструктура, включително в Москва. Това доведе до нарастващ недостиг на гориво и засилен икономически натиск за финансиране на война, която навлезе в петата си година без признаци на край, според съобщения в медиите.

„Анексирането на Крим засили подкрепата за Путин“, каза Ела Панеяха, научен сътрудник в Центъра за нови евразийски стратегии в Лондон. Тя каза, че ударите срещу Крим увреждат два ключови елемента от вътрешния наратив на Кремъл: „Крим е наш“ и „Путин е стабилност“.

Путин е казал малко за трудностите в Крим и вълната от удари на руска територия, въпреки че наскоро свика заседание на Съвета за сигурност на Русия, за да обсъди „вътрешната сигурност и стабилност“.

Военните съоръжения не са единствените цели
В допълнение към ударите по военни цели в самия Крим, украинските сили са атакували редица мостове по маршрути, използвани от Русия от окупираната южна Украйна, стремейки се да прекъснат логистичните вериги за доставки на полуострова. Последните атаки са били насочени и към фериботи и складове близо до Керченския мост, както и към влакове и камиони, в опит да се прекъснат доставките от Русия.

В резултат на това мостът все повече остава единствената жизненоважна връзка между Крим и Русия. Очевидно Украйна все още не се е опитала да го деактивира, което поражда спекулации, че иска да създаде толкова трудни условия на полуострова, че руснаците ще се възползват от възможността да напуснат през него, се казва в статията.

„Русия практически няма ефективни начини да противодейства на украинските действия за изолиране на Крим“, каза Руслан Пухов, експерт по отбрана, базиран в Москва. „Украйна значително отслаби системата за противовъздушна отбрана на руските въоръжени сили в Крим, след което започна систематични удари по уязвими точки – логистика, гориво, енергия.“

През последните шест месеца броят на ударите на украински дронове със среден обсег по руски логистични обекти, складове за доставки, командни пунктове и оборудване се е увеличил почти десетократно. „Това позволи кампания за изолиране на Крим и засили предимството на Украйна на бойното поле“, заяви украинският министър на отбраната Михайло Федоров.

Зеленски обяви, че е одобрил 40-дневна „операция за влияние“ срещу Русия, „насочена към принуждаване на Русия да прекрати войната“.

Броят на проблемите в Крим нараства
Назначеният от Кремъл „лидер на Крим“ Сергей Аксьонов е разпоредил закриването на всички детски летни лагери на полуострова. Според него миналата година над 78 000 деца от цяла Русия са прекарали време в стационарни лагери в Крим, а около 36 000 са участвали в дневни лагери.

Недостигът на гориво „остава остър“, а щетите по енергийната инфраструктура означават, че „ще има временни прекъсвания на електрозахранването в целия Крим“. „Продоволствената сигурност в републиката е напълно гарантирана и необходимите лекарства са налични“, заяви наскоро Аксьонов.

Местните власти също преустановиха всички спортни събития в Крим до септември. Аксьонов скоро обяви въвеждането на извънредно положение в Крим и Севастопол.

Ограничения за гориво
Тъй като горивото за двата милиона жители на полуострова е официално разпределено по дажби и се предоставя само на жизненоважни държавни служби, се е появил черен пазар: нелицензирани продавачи предлагат бензин чрез куриери на цена от около 150 рубли за литър - почти два пъти по-висока от средната цена на дребно в Русия, според медийни съобщения.

В опит да стимулират туризма, властите разрешиха на туристите да носят до 200 литра гориво в туби през Керченския мост. Но недостигът, обхванал Русия, накара шофьорите да се редят на опашки на бензиностанциите, преди да влязат в Крим, опитвайки се да заредят.

Общественият транспорт също се съкращава. В четвъртък властите обявиха рязко намаляване на броя на ежедневните влакове между Русия и Крим - маршрутите вече свършват точно зад моста през Керченския проток, а редица сезонни полети бяха отменени.

Всичко това се отразява негативно на икономиката на Крим в разгара на туристическия сезон: руснаците, които въпреки войната бяха готови да почиват в курортите на полуострова, се сблъскват с логистични пречки. Според Аксьонов, над 3,77 милиона души са посетили Крим през трите летни месеца на миналата година, от които над 60% са пристигнали с кола през Керченския мост.

Рейтингът на Путин - избори през септември
Докато Кремъл се готви за изборите за Държавна дума през септември, украинският натиск в Крим и нарастващото руско недоволство от войната рискуват да подкопаят централния принцип на социалния договор на Путин с електората: стабилност в замяна на политическа подкрепа.

Анализаторите обаче предупреждават, че това не е задължително да доведе до политическа реакция и дори може да засили обществената подкрепа за Путин.

„Общата ситуация сега е по-тревожна“, каза Денис Волков, директор на независимия център „Левада“ в Москва. „Но засега това доведе до повече огорчение и нарастваща подкрепа за по-решителни, агресивни удари срещу Украйна.“

Но доверието в Путин е спаднало до най-ниското си ниво от повече от година, според проучване на Фондация „Обществено мнение“, проведено от 19 до 21 юни. Той запазва широка обществена подкрепа – 69% от анкетираните казват, че му вярват – но делът на тези, които не му вярват, се е увеличил до 18%, най-високото ниво от поне година, се казва в доклада.

Малцина в Крим са склонни да критикуват Путин за това, че е донесъл войната в дома им, дори когато признават нарастващите трудности и недоволство от местните власти.

Превод: Faktor.bg