"От 1990 година насам, от Великото народно събрание (ВНС) до бъдещото 48 Народно събрание (НС), не е имало парламенти, в които сред депутатите (преди това и в листите) да не са се оказвали хора, свързани с бившите служби. Така че аз очаквам и в този парламент да има такива хора. Преди две седмици проверявахме извънпарламентарните партии, които ще участват в изборите. В техните листи също имаше хора, свързани с бившите служби и на мен ми е много интересно дали тези кандидати ще останат в листите… Мисля, че и този път партиите изпуснаха шанса за чисти листи". Това заяви Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата, в интервю пред Александър Андреев за Дойче веле. "От всички партии е имало, но най-много от левите. През последните години - и от така наречените "националистически партии". Характерно е, че някои, от десните главно, предварително изваждат от листите си такива хора, ако са попаднали там. Други обаче не ги изваждат от листите - като БСП или навремето като партията на Жорж Ганчев, която на шега нарекохме партията на ДС, защото

имаше прекалено много хора, свързани със службите

припомни Бончева. Тя подчерта, че комисията е единствената институция, която има право да проверява и да обявява принадлежност по закон. "И това е добре, защото така хората не само разбират кой управлява, кой говори и кой е на позиции, но и се спря рекетирането с досиетата. Ние в определени срокове преди изборите получаваме листите и в момента трябва да проверим около 2200 души и да се произнесем с решение около 15 септември", допълни журналистът. "За съжаление, самите партии този път изпуснаха възможността за "чисти листи" чрез използването на механизма на предварителната проверка. Този, който представлява партията юридически, със съгласието на проверяваното лице, може да поиска такава проверка, като ни изпрати документите. Ние проверяваме и ако има принадлежност, пращаме информацията до този, който я иска, и до проверявания. Така е възможно подобни кандидати тихомълком да бъдат оттеглени още преди регистрацията в ЦИК. ... Категорична съм, че именно

отсъствието на лустрация е най-големият проблем

на българския преход. Това мое убеждение дори се задълбочава с годините, през които непрекъснато чета документите на ДС и наблюдавам политическата практика в България. Да, ние изпуснахме шанса за този оздравителен процес. ... В никоя от държавите от бившия източен лагер тази тема не е актуална, защото те направиха лустрация, защото тръгнаха по различен път в сравнение с България. При тях се осъзна, че ако не разчистиш миналото, то ще продължи да те дърпа назад. В тези държави комисиите са вече институти за национална памет, а само ние единствени все още се питаме ще има ли агенти на ДС в парламента. Другият парадокс, който наблюдаваме преди тези избори: публично под различна форма се повдига въпросът какво ще избираме, Изтока или Запада", каза още Екатерина Бончева. 

"Ние можем само да информираме чрез документи. Законът предполага обявяване на принадлежността само на български граждани към службите за сигурност, така че ние

не можем да излизаме с решения за чужди граждани

Но документите, с които работим, възникнали в периода 1944-1991, много ясно, категорично и без никакво съмнение показват как българската комунистическа държава и комунистическите специални служби са били обвързани изключително тясно със СССР. Като се започне от така наречените съветски "съветници", които идват в България в началото на 1945 година, и се стигне до сегашните шпионски скандали, в които български високопоставени служители, работили към НАТО, се оказват обвързани с руски шпиони. Нашите документи категорично доказват това: нищо не започва от днес и нищо не започва от войната в Украйна, корените са по-дълбоки. Желанието на Русия да превърне България в 16-а република или в Задунайска губерния е част от историята на България и дано ние не се поддадем и този път на тази провокация!", заяви Бончева.