19 Ноември, 2026

NYT: Единственото нещо, по-лошо от американската намеса, е Америка да изостави Украйна

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол твърди, че Путин не е бил уплашен от дългосрочните планове на Украйна за присъединяване към НАТО, нито дори от твърденията за неонацисти, окопали се в Киев

Дейвид Кортава, „Ню Йорк Таймс“


През последните четири години експерти, журналисти и историци дадоха много обяснения за началото на войната в Украйна. Някои посочват предизвиканата от КОВИД истерия в Кремъл, други - носталгия по Съветския съюз. Някои дори предполагат, че географията е съдба - докато Русия съществува, тя ще иска земите а по границите си.

„Точка на кипене“ от бившия журналист на „Ню Йорк Таймс“ Стивън Кинзър сочи с пръст в другата посока. Базирана до голяма степен на вторични източници, книгата може би е най-изчерпателният прочит за дългогодишното участие на Съединените щати в Украйна, от края на Втората световна война до руската инвазия. Книгата прави най-ясно парадоксалното си заключение: основната отговорност за конфликта в Украйна е не на Русия, а на Америка и НАТО.

В известен смисъл тази позиция не е изненадваща, като се има предвид, че Кинзър е автор на известни книги (от „Цялото войнство на шаха“ до „Братя“), които разкриват пагубните последици от американската намеса във вътрешните работи на страни като Иран, Конго и Гватемала по време на Студената война.

Кинзър обаче едва ли е първият американски интелектуалец, който прави подобни твърдения. През 2014 г., малко след анексирането на Крим, изследователят на международни отношения Джон Миършаймър публикува статия в списание“Форин Афеърс“, в която обвини Запада за кризата. Той твърди, че американските и европейските власти е трябвало да се съобразят с Москва и да се споразумеят да направят Украйна „неутрална буферна зона между НАТО и Русия“.

Книгата „Точка на кипене“ започва своето повествование много преди конфликта. Според Кинзър, още през 40-те години на миналия век Съединените щати обучават и въоръжават украински антисъветски партизани, като ги пускат с парашути в страната с намерението да подбудят въстание. Тези планове обаче са лошо замислени: повечето от оперативните работници скоро са заловени и убити. „Вие просто изпращате хора на смърт“, казва един разочарован служител на ЦРУ на колегите си по това време.

В следващите десетилетия американците финансираха – понякога тайно, често съвсем открито – голямо разнообразие от опозиционни инициативи, от дисидентски медии до организации с нестопанска цел.

През 50-те години на миналия век ЦРУ подкрепяше радиостанция, която излъчваше от Германия за Украйна. Също така си сътрудничеше с издателство в Ню Йорк, чиито брошури и статии бяха доставяни в страната с балони.

„Някои от публикациите бяха отпечатани на водоразтворима хартия“, отбелязва Кинзър, „така че да можеха да бъдат разтворени във вода в случай на обиск“.

Както се обяснява, значителна роля във всичко това са изиграли пламенни изселници от Източна Европа и техните потомци. Сред тях са милиардерът и филантроп Джордж Сорос, американският дипломат Ричард Холбрук и бившият посланик на САЩ в НАТО Виктория Нюланд, която, както се изразява Кинзър, е „попила омразата към Русия с майчиното си мляко“.

По времето, когато президентът Владимир Путин изпрати войски в Украйна през 2022 г., страната, твърди Кинзър, вече се беше превърнала в „послушна американска марионетка“. 

Подобно на своите предшественици, Кинзър поставя особен акцент върху разширяването на НАТО, виждайки го като коренната причина за враждебността между Москва и Запада. След края на Студената война алиансът прие 16 нови членове, повечето от които бяха в историческата сфера на влияние на Москва. През 1994 г. Украйна се присъедини към програмата на НАТО „Партньорство за мир“, считана за стъпка към пълноправно членство. Пет години по-късно силите на НАТО бомбардираха Югославия, игнорирайки възраженията на Русия.

 По това време, пише Кинзър, „Кремъл вече не можеше да не осъзнае, че най-лошият кошмар за сигурността на Русия – влизането на Украйна във враждебен военен съюз – започва да се материализира“. Според автора, именно тази перспектива – напълно неприемлива – както и пренебрежението на Запада към „опасенията за сигурността на Москва“, доведоха до загуба на доверие от страна на руските елити в Съединените щати и, много години по-късно, убедиха Путин да изпрати войски в Украйна.

Тази теза нито може да бъде доказана, нито опровергана. Можем само да спекулираме как би се развила позицията на Русия, ако НАТО не се беше разширила. Но обратното е също толкова трудно за опровержение. Както двама бивши посланици, представляващи Полша и Съединените щати, заявиха през 2024 г.: „Ако НАТО не се беше разширила, Европа днес можеше да се изправи пред руско господство над Украйна, повторната окупация на Балтийските страни и непосредствената заплаха от нахлуване в Полша.“

Проблемът с толкова многото внимание, обърнато на опасенията на Путин относно евентуалното присъединяване на Украйна към НАТО, е, че просто не е имало планове за скорошното ѝ присъединяване. Въпреки задълбочаващото се сътрудничество с алианса в продължение на десетилетия, Украйна така и не стана член.

Въпреки че Кинзър не оправдава действията на Русия срещу Украйна, той отделя само няколко реда, за да ги осъди, и дори те са придружени от уговорки. Това, пише авторът, е просто „един кадър от дълъг филм“. Внушението е, че след години на провокации от САЩ и Европа, Русия най-накрая се е изправила на крака и е отвърнала на удара: „Всеки друг руски президент в този момент почти сигурно би направил същото.“ Наистина ли?

Бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол твърди, че Путин не е бил уплашен от дългосрочните планове на Украйна за присъединяване към НАТО, нито дори от твърденията за неонацисти, окопали се в Киев. Според Макфол истинската заплаха е „успешна, просперираща и демократична Украйна на границите на Русия“. Ако милиони руснаци видят бившите си сънародници в Украйна да живеят свободно, проспериращо и все повече да се обединяват с други европейци, те биха искали същата съдба.

Основният недостатък в аргумента на Кинзър е, че той на практика не оставя място за независимата воля на самите украинци. Във въведението авторът заявява, че „нищо в тази книга не е предназначено да отрече тяхната автономия“, но след това нарича Украйна „съпътстващи щети“ и я сравнява с „убито на пътя животно“, представяйки я като нищо повече от „инструмент“, „лост“ и „таран срещу Русия“.

Според Кинзър, най-важните политически събития в тази част на света могат да се обяснят с реакции на американския натиск. В синхрон с кремълската пропаганда, той твърди, че масовото протестно движение, което свали обвързания с Москва президент Виктор Янукович през 2014 г., е било „по всякакъв начин насърчавано и ръководено“ от американски официални лица“.

По време на втория мандат на Доналд Тръмп, Кинзър и неговите поддръжници, които се застъпват за ограничаване на американската намеса в чужбина, имаха възможността да видят как на практика изглежда намаленото американско присъствие в региона. Миналия месец администрацията на Тръмп, според съобщения в медиите, заплаши да спре обмена на разузнавателна информация и да преустанови продажбите на оръжие. Украйна също така загуби достъп до сателитната система, която военните ѝ използват за комуникации на бойното поле и контрол на дронове.

Предварителните предупреждения от американското разузнаване не постъпват, а запасите от ракети-прехващачи намаляват. Шестата зима на украинския конфликт наближава и става все по-ясно: единственото нещо, по-лошо от американската намеса, е Америка да изостави Украйна.

Ако приемем основната теза на Кинзър в тесен смисъл, той вероятно е прав: без години подкрепа за Киев от САЩ и Европа, Украйна днес нямаше да е във война с Русия. Вместо това, тя щеше да се превърне в протекторат, суверенна само на име и поддържаща добри отношения с Москва за сметка на собственото си благополучие, достойнство и свобода.|БГНЕС

 

Сподели:
Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу беше осъден за манипулиране на партиен вот

Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу беше осъден за манипулиране на партиен вот

Делото е свързано с конгреса на Народнорепубликанската партия (НРП) от 4 и 5 ноември 2023 г., когато Йозгюр Йозел победи Кемал Кълъчдароглу и оглави партията

Джейк Съливан: Тръмп се възхищава на Путин и Си, защото иска да бъде като тях

Джейк Съливан: Тръмп се възхищава на Путин и Си, защото иска да бъде като тях

"Смятам, че в известен смисъл дори завижда на способността им да господстват безразделно над политическите системи в собствените си държави“, заяви Съливан

Принц Хари: Готов съм отново да служа в британската армия заради руската заплаха

Принц Хари: Готов съм отново да служа в британската армия заради руската заплаха

Херцогът на Съсекс направи това изявление в интервю за британския вестник „Дейли телеграф“ по време на неофициалното си посещение във Лвов

Коментари (0)