NYT: Известен кардиолог поставя въпроси за здравословното състояние на Тръмп

Сърдечните проблеми на бившия вицепрезидент на САЩ Дик Чейни никога не са били държавна тайна. Подобна откритост за здравословното състояние е по-скоро изключение сред американските политици, пише New York Times.

През юни президентът Доналд Тръмп навърши 80 години, а в края на настоящия си мандат ще бъде най-възрастният човек, заемал президентския пост в историята на САЩ, което естествено предизвиква въпроса какво е здравословното му състояние.

След медицинския му преглед през май лекарят на президента д-р Шон Барбабела обяви, че Тръмп „остава в отлично здраве“ и че неговият „натоварен ежедневен график, включващ множество срещи на високо равнище, публични ангажименти и редовна физическа активност, продължава да допринася за доброто му общо състояние“.

Уверенията на Белия дом обаче не разсейват всички въпроси. През последната година на моменти Тръмп видимо не изглежда добре физически. Публично достъпните медицински данни не дават пълна представа, но президентът е постоянно пред камерите и някои физически признаци трудно могат да останат незабелязани.

По двете му ръце са се забелязвали големи синини, краката му са били подути, а при отделни публични прояви изглежда, че му е трудно да остане буден. Тръмп е преминал и през специализирани образни изследвания, без да бъде дадено подробно обяснение защо са били необходими.

Така американското общество отново е поставено в положение да се пита дали президентът е в достатъчно добро здраве. Независимо от огромната власт, с която разполага държавният глава на САЩ, няма формално изискване той да удостоверява, че е физически и психически способен да изпълнява задълженията си.

Военнослужещи, агенти на Сикрет сървис, пилоти на пътнически самолети, шофьори на училищни автобуси и авиодиспечери периодично трябва да доказват, че здравословното им състояние позволява да вършат своята работа. Практиката да се оповестяват резултатите от годишните медицински прегледи на президентите започва при администрацията на Ричард Никсън, но остава традиция, а не официално задължение.

Историята показва, че предоставяната по този начин информация невинаги е достатъчно надеждна.