NYT: Путин е определил целта на Москва през 2026 г. - разпад на НАТО и ЕС отвътре

Русия разглежда Молдова като стратегически важна цел и възможен плацдарм за бъдещи враждебни действия срещу Украйна и Европейския съюз, пише The New York Times.

Според изданието руски агенти са провеждали обучения в Сърбия, Босна и Херцеговина и в Москва, чиято цел е била да превърнат проруски настроени молдовци в бойци. Москва е плащала на стотици православни свещеници в Молдова, за да привличат избиратели и да разпространяват руски послания.

Русия е похарчила и стотици милиони долари за мащабна схема за купуване на гласове. Според The New York Times тя е била финансирана от молдовски милиардер в изгнание, а разработването и координацията са се извършвали от „Сколково“ – руския технологичен център край Москва.

Според публикацията руската кампания срещу Молдова продължава. През пролетта руски ракети са поразили енергийна инфраструктура, свързана с доставките на електроенергия за Молдова, както и са причинили замърсяване на водоеми.

Подробности за руската намеса са станали известни благодарение на съдебни дела и разследвания на местни медии. NYT обаче посочва, че мащабът на операцията, включително схемата за купуване на гласове и ролята на руските спецслужби, досега не е бил публично описван в такава степен.

Москва отхвърля обвиненията. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е заявил, че твърденията за руска намеса са „фалшиви“ и „нямат никакви основания“.

Путин: целта е разпад на НАТО и ЕС отвътре

Изданието припомня, че през декември 2025 г. Владимир Путин публично е обвинил европейските лидери, че „разпалват истерия“ около заплахата от Русия.

Според официални представители от две държави, запознати със случилото се, малко след това Путин е свикал тайно съвещание, на което е поставил различна задача. По думите им руският президент е заявил, че целта на Москва през 2026 г. е „разпадът на НАТО и ЕС отвътре“.

В тази стратегия Молдова заема важно място. Според представители на западните разузнавателни служби приоритетите на Кремъл са подредени така: на първо място е завладяването на Украйна, а на второ – установяването на контрол над Молдова.

„Въпреки че Молдова не е член на Европейския съюз или НАТО, тя има стратегическо местоположение между държави от НАТО и Украйна“, отбелязва NYT.

Според западни представители Молдова би могла да се превърне в идеален плацдарм за бъдеща руска агресия срещу Украйна или Запада.

Москва все още се надява да завземе части от Южна Украйна и да изгради сухопътен коридор, който да свърже Русия с Молдова. Още в началото на войната карта, публикувана от беларуския президент Александър Лукашенко, показваше предполагаемо руско настъпление към Приднестровието – сепаратисткия регион на Молдова, в който са разположени руски войски. Тази цел обаче не беше постигната.

„Русия се стреми да използва Молдова като „трамплин“ за враждебни действия срещу Украйна, както и срещу нейния основен отбранителен и финансов съюзник – ЕС. Поради тези причини Русия отделя безпрецедентни ресурси през последните няколко години“, заяви съветникът на молдовския президент по националната сигурност и отбраната Станислав Секриеру.

Москва се опитва да свали Санду

Прозападното правителство на президента Мая Санду определи членството в ЕС като свой основен приоритет, което превърна Молдова в мишена за Кремъл.

По време на последните ключови избори и допитвания – президентските избори, референдума за европейската интеграция през 2024 г. и парламентарните избори през 2025 г. – Москва е влагала значителни средства и ресурси в опити да отстрани Санду и нейната партия PAS.

Преди парламентарните избори през миналата есен Кремъл е подготвял операцията месеци наред. Руски хакери са проникнали в избирателната комисия, а паралелно са действали схеми за купуване на гласове и пропагандни кампании. Групи от вербувани лица, преминали подготовка в Сърбия, са били готови да предизвикат безредици.

Молдовските киберспециалисти, подпомагани от западни съюзници, са успели да отблъснат хакерските атаки. Имало е протести, но не са се стигнали до сериозни прояви на насилие.

Въпреки победата на Санду Кремъл не е претърпял пълно поражение, смята NYT. Молдовските власти са били принудени да отделят значителни финансови средства и ресурс на силите за сигурност, за да предотвратят руската намеса.

В същото време съюзници на Кремъл са използвали арестите на свои опоненти за пропагандни цели, представяйки ги като доказателство за авторитарни репресии от страна на молдовските власти.

„Спечелихме битката, но не и войната“, заяви директорът на молдовската Агенция за киберсигурност Михай Лупаску.

Faktor.bg