Петролната индустрия на Руската федерация преживява тежък период, поради което възможностите да се осигурят достатъчно средства за войната срещу Украйна стават все по-ограничени.

Сривът на приходите от петрол, които са ключов източник за финансиране на войната срещу Украйна, рязко се задълбочава. Това води до нарастване на бюджетния дефицит, увеличаване на данъците и разширяване на държавния дълг на Русия. Освен това Русия за първи път от няколко месеца се е съгласила на преки мирни преговори с Украйна, пише The New York Times.

В публикацията се посочва, че върху руската петролна индустрия са се стоварили едновременно два удара. Първо, от април насам цените на петрола спаднаха след решението на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) постепенно да увеличи добива. Второ, силен ефект оказаха западните санкции.

В резултат на това, по данни на Министерството на финансите, през миналата година приходите на Русия от петрол и газ са спаднали с почти една четвърт. Поради това Кремъл дори беше принуден да повиши данъците. Според материала, на руския народ ще се наложи да поеме още по-голяма тежест от войната, чиито разходи надхвърлят около 170 милиарда долара годишно.

След санкциите, въведени през октомври от президента на САЩ Доналд Тръмп срещу двете най-големи руски петролни компании – „Роснефт“ и „Лукойл“ – способността им да продават суров петрол е била сериозно ограничена. Освен това Русия се сблъска със засилен контрол върху спазването на ограниченията срещу т.нар. „сенчест флот“, който използва за транспортиране на петрол.

Според експерта по енергетика от Центъра „Карнеги“ Сергей Вакуленко, заради настоящия глобален излишък на предлагане купувачите вече разполагат с повече алтернативи на руския петрол. Това им позволява или напълно да се откажат от покупките, или да изискват значително по-големи отстъпки, за да компенсират рисковете от работа със стоки под санкции.

„Ако не беше това осезаемо понижение на цените на петрола, всички тези мерки щяха да бъдат значително по-малко ефективни“, казва той.

Що се отнася до самия спад на цените, по данни на Министерството на икономиката средната цена през декември е била 39 долара за барел, срещу над 57 долара през август.

Допълнителни проблеми за Москва създават и украинските удари с дронове по танкери, свързани с Русия, в Черно и Средиземно море. Освен това украинските военни атакуват руски петролни рафинерии. Това предизвика горивни кризи в няколко региона и принуди правителството временно да забрани износа на нефтопродукти.

Както отбелязва изданието, това не е първият случай, в който Владимир Путин се сблъсква със спад на цените на петрола. В миналото обаче руската държава е разполагала с повече варианти – можела е да намали разходите или да позволи отслабване на валутата, за да напълни бюджета. Сега обаче военните разходи, които съставляват около 30% от годишния бюджет на Русия, правят орязването на разходите изключително трудно.

Междувременно националната валута – рублата – остава силна. Подкрепена от ограниченията върху вноса и високите лихвени проценти, през 2025 г. тя е поскъпнала с около 45% спрямо щатския долар. Силната рубла означава, че държавата получава по-малко приходи за всеки продаден барел суров петрол, се казва още в статията.

При липса на други възможности Кремъл е принуден да увеличава държавния дълг и да повишава данъците за гражданите и бизнеса. Руското правителство вече е увеличило данъчната тежест върху малките предприятия, като пекарни и магазини, което е предизвикало рядко недоволство сред техните собственици.

Бюджетният дефицит на Русия през 2025 г. е достигнал 72 милиарда долара – номинално най-високото ниво от 2009 г. насам. Икономистът Владислав Надоршин отбелязва, че очаква той да продължи да нараства и през тази година.

„Ситуацията се усложнява и е очевидно, че темповете на това усложняване, естествено, предизвикват безпокойство“, казва той.

Както беше съобщено по-рано, според прогнозата на руската държавна „Газпромбанк“, Фондът за национално благосъстояние на Русия, който Путин трупаше с години, може да се изчерпи в началото на 2027 г., ако сегашните цени на петрола се запазят. Преди началото на пълномащабната война във фонда е имало 113 милиарда долара ликвидни активи, което е било 6,5% от БВП. Към януари 2026 г. тази сума е намаляла 2,2 пъти – до 52 милиарда долара. От валутите са останали само китайски юани на стойност около 30 милиарда долара, които се намират там още от 2008 г.

По-рано дори в Министерството на финансите на Русия признаха, че Москва я очаква срив на приходите от петрол и газ. Това беше заявено от ръководителя на ведомството Владимир Количев. Отбелязваше се, че от данъците върху петрол и газ Русия ще получи през януари 420 милиарда рубли (около 5,5 милиарда долара), което представлява рязък спад в сравнение с декември – сумата е с 46% по-малка.