От Букурещ до София и из балканските страни поредица правителства не съумяват да обърнат внимание на рисковете за сградите при земетресение. Това констатира "Ню Йорк таймс" в статия със заглавие "Уроците от албанското земетресение - Балканите не са готови за Голямо земетресение", предаде БТА .
Вестникът припомня за земния трус на 26 ноември в Албания с магнитуд 6,4, причинил смъртта на над 50 човека и наранявания на стотици и оставил хиляди без покрив. Тази трагедия отправя ясно предупреждение към региона, който в миналото е бил поразяван от много по-силни земетресения, а експерти твърдят, че балканските страни са неподготвени за следващ голям трус. Според експертите властите в региона са окуражавали строителния бум от 90-те години през прехода от комунизъм към капитализъм, при което стандартите за безопасност често са били измествани от стремежа към бърза печалба. В резултат милиони хора обитават жилища, които едва ли ще издържат голямо земетресение, пише "Ню Йорк таймс".
Изданието цитира Матей Сумбасаку, основател на Re:Rise - първата румънска НПО, специализирана в намаляване на сеизмичния риск, - който казва, че само в Букурещ има 349 високорискови постройки, които вероятно ще рухнат при силно земетресение. Голяма част от тях са в жилищни комплекси. Стотици други сгради биха получили големи повреди.
"Ню Йорк таймс" припомня за двете опустошителни земетресения през 20-ия век в планината Вранча, Източна Румъния - през 1940 г. с магнитуд 7,4 и на 4 март 1977 г. с магнитуд 7,2. При втория земен трус се срутват над 30 високи сгради в Букурещ, загиват около 1580 човека и близо 11 хиляди са ранени.
В текста на статията се припомня за земетресението в българския град Стражица през 1986 г. с магнитуд 5,7, причинило сериозни разрушения и оставило хиляди хора без дом. Цитира се експерт от софийския Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), според когото България е може би по-добре подготвена от някои от съседите си, но опасения пораждат новопостроените сгради. По думите му приземните етажи на някои от новите сгради са превърнати в магазини и на покривите е добавен допълнителен етаж, което е риск при земетресение. В телефонното си интервю пред вестника Петър Павлов, директор на Националния център по сеизмично инженерство към УАСГ, призовава в България да бъде създадена национална сеизмична лаборатория със задачата да проверява устойчивостта на сградите при земетресения.
В статията на "Ню Йорк таймс" се привежда историята на земните трусове по адриатическото крайбрежие от Хърватия през Черна гора до Албания и в днешната Северна Македония. Цитират се и мненията на специалисти по сеизмичната активност на района. (КТ)
Фактор
Вестникът припомня за земния трус на 26 ноември в Албания с магнитуд 6,4, причинил смъртта на над 50 човека и наранявания на стотици и оставил хиляди без покрив. Тази трагедия отправя ясно предупреждение към региона, който в миналото е бил поразяван от много по-силни земетресения, а експерти твърдят, че балканските страни са неподготвени за следващ голям трус. Според експертите властите в региона са окуражавали строителния бум от 90-те години през прехода от комунизъм към капитализъм, при което стандартите за безопасност често са били измествани от стремежа към бърза печалба. В резултат милиони хора обитават жилища, които едва ли ще издържат голямо земетресение, пише "Ню Йорк таймс".
Изданието цитира Матей Сумбасаку, основател на Re:Rise - първата румънска НПО, специализирана в намаляване на сеизмичния риск, - който казва, че само в Букурещ има 349 високорискови постройки, които вероятно ще рухнат при силно земетресение. Голяма част от тях са в жилищни комплекси. Стотици други сгради биха получили големи повреди.
"Ню Йорк таймс" припомня за двете опустошителни земетресения през 20-ия век в планината Вранча, Източна Румъния - през 1940 г. с магнитуд 7,4 и на 4 март 1977 г. с магнитуд 7,2. При втория земен трус се срутват над 30 високи сгради в Букурещ, загиват около 1580 човека и близо 11 хиляди са ранени.
В текста на статията се припомня за земетресението в българския град Стражица през 1986 г. с магнитуд 5,7, причинило сериозни разрушения и оставило хиляди хора без дом. Цитира се експерт от софийския Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), според когото България е може би по-добре подготвена от някои от съседите си, но опасения пораждат новопостроените сгради. По думите му приземните етажи на някои от новите сгради са превърнати в магазини и на покривите е добавен допълнителен етаж, което е риск при земетресение. В телефонното си интервю пред вестника Петър Павлов, директор на Националния център по сеизмично инженерство към УАСГ, призовава в България да бъде създадена национална сеизмична лаборатория със задачата да проверява устойчивостта на сградите при земетресения.
В статията на "Ню Йорк таймс" се привежда историята на земните трусове по адриатическото крайбрежие от Хърватия през Черна гора до Албания и в днешната Северна Македония. Цитират се и мненията на специалисти по сеизмичната активност на района. (КТ)
Още от България
Руслан Трад: Лагерът, който е с Русия готви нещо много по-глобално от нахлуването в Източна Украйна
Руската войнатв Украйна не е единичен конфликт, става дума за свързани конфликти
Протестиращи искат оставката на Радев заради бюджетния дефицит, корупцията, зависимостта от Русия
Протестът обвини Радев в предателство към България и застрашаване на националната ни сигурност
Мирчев: Йотова не се колебае да помилва наркотрафиканти, а се колебае за КСНС
“Искаме тотална забрана на рекламата на хазарт, с опция за затваряне на всякакви бинго и зали за хазарт”