България е обхваната от най-тежките си политически сътресения от 2013 г., което доведе до призиви правителството да подаде оставка, се казва в коментар на „Ню Йорк Таймс“, цитиран от БГНЕС. Изтекли снимки на премиера. Полицейска акция в кабинета на президента. Завзет обществен плаж от бизнес магнат. Вот на недоверие срещу правителството. И най-големите улични протести от седем години.

България е обхваната от политическа криза, която е най-голямата от 2013 г. насам, когато продължителните протести срещу корупцията събориха лявото правителство. Сега демонстрантите се опитват да изтласкат десните му наследници, които са изправени пред подобни обвинения в корупция, намеса в съдебната власт и сервилност към богатите бизнесмени.

Най-бедният член на Европейския съюз, сгушен на югоизточната граница на блока, България е едновременно пресечна точка на влияние между Запада и Русия, и пример за спад на демократичните стандарти в няколко части на континента. Но това е и специфичен, и необичаен случай.

В Унгария и Полша, две от най-значимите жертви на демократично отстъпление, управляващата партия ръководи гибелта на демократичния процес. В България обвинението е насочено срещу по-широк кръг участници, както вътре, така и извън правителството - включително малка група заможни бизнесмени.

Настоящите вълнения бяха предизвикани от разкритието, че част от крайбрежието, обществена собственост, е запазено за частно ползване на известен бизнесмен и енергиен брокер. За мнозина това извади опасенията, че българската държава е попаднала под въздействието на външното влияние, което подтиква десетки хиляди да демонстрират в градове в цялата страна, пише „Ню Йорк Таймс“.

„Има смисъл да стигнете до разклона на пътя“, каза Весела Чернева, ръководител на софийския клон на неправителствената организация "Европейския съвет за външни отношения". „Няколко неща се случват наведнъж“, добави Чернева. „Но най-важното, в широката общественост има усещане, че социалният договор, който се основава на правилата, прилагани еднакво за всички, е нарушен.“ Кризата започна, когато опозиционният политик Христо Иванов се снима как акостира с лодка на отцепена част от Черноморието. Служители по сигурността с цивилни дрехи изтласкаха Иванов обратно във водата, доказвайки, че плажът е неофициално запазен за лична употреба на влиятелния политик и бизнесмен Ахмед Доган.

Случаят предизвика критика от страна на президента с церемониални функции Румен Радев и доведе до серия от протести срещу влиянието, което богати силови фигури, като Доган, упражняват върху политическия живот, държавните ресурси и в случая обществената земя. „Искахме да разкрием, че цялата държава обслужва интересите на Доган“, каза Иванов в телефонно интервю.

Общественото възмущение бързо се засили, когато по-късно полицията извърши обиски в кабинетите на президента и задържа двама членове на екипа на президента. Протестиращите възприеха хода като отмъщение за критиката на Радев към Доган. Държавните институции „бяха окупирани от група хора, за да служат на собствените им интереси, вместо да функционират независимо както трябва“, казва Даниел Смилов, анализатор в Центъра за либерални стратегии, група за политически изследвания със седалище в София. Напрежението се усилваше от постоянен барабанен удар от неудобни и понякога причудливи компромати около държавни служители, включително премиера Бойко Борисов.

Снимка с непотвърдена достоверност, публикувана наскоро в българските медии, го показва полугол как спи до пистолет. Друго непроверено изображение показва нощното шкафче на Борисов, натъпкано с банкноти и златни кюлчета. Борисов потвърди, че стаята е неговата, но каза, че пистолетът и парите не са негови и че изображенията са били манипулирани. Вестниците публикуваха и набор от записи на човек, който звучи като Борисов, който говори за държавните дела. Хиляди българи се събират от миналия четвъртък на централен площад в София, за да скандират пред кабинета на Борисов, призовавайки за неговата оставка и тази на главния прокурор.

Миналата сряда Борисов се опита да ги убеди да се откажат, като обяви, че обмисля да уволни трима министри. Но той отказа да напусне своя собствен пост, което доведе до още протести, които се разпространиха и в други градове. „Хората са болни и уморени от сблъсъка между мафията и държавата“, казва Нели Трифонова, 27-годишен онлайн търговец, която присъства на протеста в понеделник, 13 юли. "Виждаме го навсякъде."

В сряда, 15 юли, партията на Бойко Борисов публикува изявление, в което отрича, че работи под влиянието на партията на Доган, създадена през 1990 г., след краха на комунизма, пише в статията си „Ню Йорк Таймс“. Партията на Доган - Движението за права и свободи - има подкрепата главно на членове на българското етническо турско малцинство и само от време на време е формална част от управлението. Но формацията и нейните водещи членове, като Доган, натрупаха огромно влияние в българската политика, икономика и медии, като последователно изпълняваха ролята на политически поддръжници.

„В България нямате силен човек“, каза Димитър Бечев, експерт по Югоизточна Европа в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. „По-скоро е олигархична система.“ В понеделник, 13 юли, американското посолство излезе с необикновено изявление, подкрепящо протестите.

"Ние подкрепяме българския народ", се казва в изявлението, "докато мирно се застъпва за засилване на вярата във вашата демократична система и за насърчаване на върховенството на закона в България." Силата на изявлението контрастираше на по-малко строгия тон от европейските институции и лидери. Някои колеги от центристката група в Европейския парламент дори излязоха със съобщения за подкрепа на Доган и неговата партия.

Въпреки че върховенството на закона е централно във философията на блока, европейските лидери постоянно избягват да заемат твърде силна позиция срещу правителствата, които се отклоняват от демократичните стандарти у дома, допълва Ню Йорк Таймс. „ЕС е механизъм за създаване на консенсус “, каза Весела Чернева. „ЕС не е толкова добър в конфронтационни ситуации".