Марк Сантора и Стивън Ерлангър, в. "Ню Йорк Таймс“

Черно море, което стана част от войната в Украйна и на което преди това не се обръщаше особено внимание, изведнъж се превърна в огнище на военно и геополитическо напрежение. Този регион е много важен както за Москва, така и за Запада.

Руски военни кораби патрулират в Черно море, изстрелват ракети по украински градове и на практика създават блокада, заплашвайки всеки кораб, който се опита да я наруши.

Плъзгайки се по повърхността на водата, украинските военноморски дронове незабелязано пренасят експлозиви до руски кораби и пристанища, превръщайки се в доста заплашително оръжие в арсенала на Киев. Във въздуха разузнавателни самолети и дронове на НАТО и съюзниците летят над международни води, събирайки разузнавателна информация, необходима за спиране на настъплението на Москва - въпреки че в момента в небето има много руски самолети.

Черно море, до което имат достъп Русия и три държави от НАТО и което понякога е пренебрегвано по време на настоящия конфликт, се превръща във все по-експлозивен котел на военно и геополитическо напрежение. То бе подхранено в немалка степен от решението на Москва да се оттегли от сделка, която гарантираше безпрепятствения износ на украинско зърно.

Въпреки че Черно море е достатъчно далеч от ожесточените боеве, то поставя Русия и страните от НАТО в близост една до друга, каквато просто не съществува на други театри на военни действия, независимо дали става въпрос за отбраната на Киев или за боевете за Бахмут. А това обстоятелство увеличава риска от конфронтация.

„Черно море сега е зона на конфликт - зона на война, която е толкова важна за НАТО, колкото и Западна Украйна“, казва Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, който сега оглавява Чикагския съвет по глобалните въпроси.

След като се оттегли от сделката за зърното, Русия удари украинските черноморски пристанища, за да предотврати износа на зърно, което играе ключова роля в икономиката на Украйна. Освен това Русия удари съоръжения по река Дунав - на няколкостотин метра от територията на Румъния, която е част от НАТО. Нападението засили опасенията, че Алиансът рано или късно може да бъде въвлечен въ войната в Украйна.

Миналата седмица Украйна отговори на тези руски действия, като нанесе удари по руски кораби в два последователни дни. По този начин Киев демонстрира и новите възможности на своите безпилотни самолети, които могат да атакуват руски цели, прелитайки на стотици километри. И предупреди, че шест руски черноморски пристанища и подходите към тях ще се смятат за зони с "военен риск", докато не бъде издадена специална заповед.

"Трябва да защитаваме нашето крайбрежие, като започнем от крайбрежието на врага", заяви през май контраадмирал Олексий Нейжпапа, командир на украинските военноморски сили, като се обяви за по-силен отговор на това, което той нарече тирания на Русия в международните води на Черно море.

Борбата за контрол над Черно море може да има последици за световните енергийни пазари и световните доставки на храни. Почти сигурно е, че тя ще изправи НАТО пред нови предизвикателства, тъй като Алиансът се стреми да защити основен принцип на международното право - а именно свободното корабоплаване - по начин, който да не го въвлече в пряк конфликт с руските сили.

От самото начало на войната представители на администрацията на Байдън изразиха опасения, че Украйна може да започне да нанася удари по руски цели и да осъществява диверсии на руска територия, включително срещу руски черноморски пристанища. Представителите на САЩ се опасяваха, че подобни атаки ще изострят още повече напрежението с Владимир Путин. Към настоящия момент тези опасения са намалели, но не са изчезнали напълно.

САЩ забраниха на Украйна да използва американски оръжия за нанасяне на удари по руска територия, а американски служители твърдят, че не казват на Киев какви цели да избере. Но САЩ и западните съюзници отдавна предоставят на Украйна разузнавателни данни, които Киев - заедно с информацията, събрана от собствената му обширна разузнавателна мрежа - използва за избор на цели.

Борба за възможност за проектиране на мощ

В продължение на векове Черно море е заемало централно място в усилията на Русия да разшири геополитическото и икономическото си влияние и това неведнъж е водело до сблъсъци с други световни сили, включително няколко войни с Османската империя.

Наличието на пристанища по черноморското крайбрежие улеснявало търговията, която се осъществявала през цялата година. Разположението на морето - точно на геополитически кръстопът - давало на Русия възможност да проектира политическата си мощ в Европа, Близкия изток и на други места.

В продължение на години Путин се стреми да увеличи влиянието на Москва в Черноморския регион, като инвестира държавни средства в развитието на крайбрежни пристанища и курортни градове и в изграждането на руски военен капацитет във военноморските си бази.

Черно море играе също толкова важна роля за НАТО, който според Путин се стреми да унищожи Русия. Три членки на блока - Турция, Румъния и България - имат достъп до това море и разполагат с четири важни пристанища на своя територия. Пет страни партньори на НАТО, а именно Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна, също имат достъп до Черно море.

Контролът върху Черно море е една от очевидните военни цели на Русия и една от причините, поради които тя анексира Крим - голям полуостров в северната част на морето - през 2014 г., когато въстание свали проруския президент на Украйна.

Само няколко часа след като Русия започна т. нар. "специална военна операция" през февруари 2022 г., руските сили изстреляха ракета, която порази търговския кораб „Яса Юпитер“, плаващ под флага на Маршаловите острови. При други нападения срещу украински пристанища и брегове са поразени най-малко два други граждански плавателни съда.

Оттогава Москва е поела контрола над три големи украински пристанища. Тя минира водите, неутрализира украинските военноморски сили и ефективно наложи блокада, която не позволява на корабите да влизат и излизат от пристанищата, които остават под украински контрол.

Въпреки че НАТО открито заяви желанието си да избегне пряка конфронтация с Русия, рискът, че загубата на контрол може да доведе до сблъсък, продължава да нараства.

Алиансът и отделни негови членове изпълняват мисии за въздушно патрулиране над териториите на НАТО, териториалните води и международните води на Черно море, но полагат всички усилия да останат извън зоната на бойните действия.

През март тази година се случи единственият досега  инцидент между руски и американски сили по време на войната: руски военен самолет удари американски дрон, което накара операторите на дрона да го приземят в международни води.

Но напоследък алиансът увеличи броя на подобни наблюдателни полети и засили патрулирането на въздушното пространство, заявиха негови представители след второто заседание на Съвета Украйна-НАТО на 26 юли.

Украйна и няколко ръководители на корабоплавателната индустрия призоваха западните съюзници да осигурят военноморски ескорт на корабите, които са готови да се противопоставят на заплахата от Русия и да извозват зърно от украинските пристанища. Това обаче е свързано с много проблеми.

Първо, Турция се бори да предпази съюзниците си от НАТО от ескалиране на напрежението с Русия в Черно море. Анкара също така се опитва да убеди Путин да се върне към сделката за зърното, за чието договаряне Турция помогна, въпреки че надеждата за това е все по-малка, според Синан Улген - бивш дипломат и директор на изследователския институт EDAM.

"Турция е много негативно настроена към всякакви мисии на НАТО в Черно море, тъй като смята, че засиленото присъствие на алианса там увеличава риска от конфликт с Русия", обяснява Улген.

След началото на руската инвазия в Украйна Турция, която контролира влизането и излизането от Черно море през проливите Босфора и Дарданелите съгласно конвенция от 1936 г., забрани на руски и украински военни кораби да използват проливите - Украйна и НАТО похвалиха този ход на Анкара.

Турция обаче помоли съюзниците да не изпращат и свои военни кораби.

„Така че основното напрежение тук е свързано с това как Съединените щати и Турция гледат на Черно море и какво място му отреждат в рамките на чадъра за сигурност на НАТО“, добави Улген. „Въпреки че след като Турция затвори пролива за руски военни кораби, Съединените щати не се опитаха да притиснат Анкара в ъгъла“, посочи той.

Ефективен флот от дронове

Украйна отдавна не е в състояние да направи почти нищо, за да откаже Русия от контрола над водите на Черно море, но не спира да работи за създаването на заплаха, която може да предизвика много по-мощния флот на Русия.

През октомври Украйна използва морски безпилотни апарати, за да нанесе удар по руския флот. По това време все още не беше ясно дали безпилотните апарати може да бъдат ефективна част от нейния арсенал. Но миналата седмица Украйна нанесе изненадващи удари по два руски кораба.

"Нашият план се основава на необходимостта да заменим съветските принципи на "масовост и сила" със западните принципи на "качество и необходими средства", написа адмирал Нейжпапа, командир на украинските военноморски сили, за Военноморския институт на САЩ

П. У. Сингър, специалист по войната на 21 век в мозъчния тръст "Нова Америка" във Вашингтон, окръг Колумбия, заяви, че Украйна се възползва от използването на подобрени морски безпилотни апарати от следващо поколение.

Сингър заяви, че за по-малко от година безпилотните катери са еволюирали в по-големи, по-бързи и по-невидими морски дронове, способни да носят повече експлозиви.

Създателите на тези безпилотни летателни апарати твърдят, че те могат да изпълняват разнообразни мисии - от наблюдение до бойни действия, като развиват скорост до 80 км/ч и могат да изминат до 450 морски мили. С този обсег морски дрон, изстрелян от Одеса, е в състояние да доплава до Новоросийск, където Украйна нанесе удар в петък (макар че все още не е известно как и откъде е бил изстрелян този дрон).

Според Сингер бързият напредък на Украйна в разработването на безпилотни летателни апарати може да се сравни с "постиженията на Силициевата долина".

Икономическо въздействие

Макар че руската инвазия предизвика широко възмущение на Запад, тя също така засили опасенията за повишаване на цените на петрола, което може да разклати световната икономика.

Повече от 3 % от световния петрол и петролни продукти преминават през Черно море. Средно около 750 000 барела руски суров петрол дневно напускат Черно море - това е около 20 % от износа на суров петрол - въпреки че досега Русия е намалила доставките си до 400 000-575 000 барела дневно. Това се дължи на факта, че Москва се опитва да поддържа цените на петрола в съответствие с договореностите си със Саудитска Арабия.

Украински официални лица заявиха, че се надяват, че ако военните действия се разпространят до руските пристанища, те биха могли да нанесат известни икономически щети на Москва.

Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк заяви, че докато Кремъл отказва да спазва международното право, трябва да се очаква "рязко намаляване на търговския потенциал на Русия".

Въпреки това Русия се е доказала като надежден доставчик.

Когато големите търговци на петрол и международните петролни компании отказаха да продават руски петрол след началото на инвазия, нишата бързо беше запълнена от нови търговски фирми и корабни компании, базирани в Обединените арабски емирства, Гърция и Хонконг.

Дейвид Голдуин, бивш служител на Държавния департамент, отговарящ за енергийните въпроси, заяви, че цените на петрола може да се повишат с 10 до 15 долара за барел, ако Русия не е в състояние да изнася своя петрол от Черно море.

Сега петролът се търгува на цена от около 85 долара за барел, като цената му остана стабилна дори след като през уикенда Украйна удари руски танкер.

Според Сара Емерсън, президент на консултантската фирма Energy Security Analysis, въпросът сега е "дали украинците са способни да правят това отново и отново. Ако са в състояние, това допълнително ще изостри недостига на енергийни пазари". /БГНЕС