Калин Манолов

И преди съм мислил и говорил за това, но подписаният от Зеленски закон, според който правителството на Украйна на всеки пет години ще утвърждава Държавна стратегия за възстановяване и опазване на националната памет на украинския народ ме вдъхнови и аз да изкова дефиниция. 

Дефиниция на булшизма

Ето я. 

Булшизмът е посттоталитарна идеология, родена в посткомунистическа България, която стъпва на антизападна реторика, изтъква „героичните традиции на българския народ в борбата срещу фашизма и турското робство", затвърждава култа към „златния български дух“, олицетворен от хан Аспарух, Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Ботев и Левски, и използва национализма като средство за етническо прочистване. 

Булшизмът е 

производен на рашизма,

 но между тях има една основна разлика. Рашизмът е завоевание, булшизмът е подчинение. Основната цел на булшизма е България да загуби независимостта си. Да се превърне в поредната колония на Москва. 

Безсмъртните полкове, георгиевските лентички, Историческият парк, паравоенните проруски формирования, пропутинските партии вътре и вън от парламента, които искат излизането на България от НАТО и връщане в орбитата на Русия - всичко това са прояви на булшизма. 

Хаосът е хранителната среда на булшизма. Социалният и морален хаос. Разпадът на обществото.

Най-сигурният начин да се разпадне едно общество е да престане да се подчинява на определени правила, наречени закони. Шопенхауер казва, че чрез законите се премахва безграничният егоизъм на всички, порочността на мнозина и агресивността на малцина. И когато законите, които са защитната сила на държавата, демонстративно и безнаказано се нарушават, ненаситната алчност, фалшът, порочността и предателството на хората, завладяват обществото. Убиват духа му.

Другото име на булшизма е 

бездуховност

 А самата бездуховност е функция на съзнателното убиване на стремежите и почтеността на хората. На размиване на критериите за добро и зло. На убиване на човешките ценности. 

Убиването на ценностите е тройно убийство. Заедно с ценностите се убиват и желанията ни, които зависят от тях. Убиват се и целите ни, защото избираме цели на базата на желанията си. Без ценности, цели и желания, не можем да дефинираме и интересите си. А без дефинирани интереси не могат да се формулират политически цели. Не може да се избере посока. Няма откъде да се появят интелектуални и политически водачи. Няма как да се формира общ проект за бъдещето. 

Няма кой друг освен нас, гражданите, да спрем вълната на булшизма, която руши устоите на обществения ни живот, и с която институциите не могат или не искат да се справят. Всички, които вярваме, че промяната идва не отгоре, а от самите нас, трябва да се обединим! Да изискваме прозрачност, да търсим отговорност, и неперкъснато да напомняме, че 

властта е длъжна да служи на нас, 

гражданите, а не ние на нея. Нямаме повече време за губене.

Що се отнася до нуждата от български Институт за национална памет, синият депутат Лъчезар Тошев внесе законопроект за създаването му преди 15 (!!!) години, в 45-тото Народно събрание. Не беше приет. През януари тази година ППДБ се канеше да внесе нов законопроект, който трансформира комисията по досиетата в Институт за национална памет, в 51-то Народно събрание. Не го внесе. 

Ще трябва и това да свършим сами.