Ако управляващите останат глухи за критиките, следват международна изолация и репетиционна щета за България
Христо Христов, desebg.com
На 7 ноември 2026 г. приключи едномесечния срок, в който граждани и организации имаха възможност да предоставят становища по законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателни служби на Българската народна армия, предвиждащ закриване на независимата Комисията по досиетата и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“.
Законопроектът бе огласен на Портала за обществени консултации на Министерския съвет на 8 октомври тази година и придружен от доклад до кабинета от вицепремиера Ива Христов (датата съвпадна с неговия рожден ден).
Именно Иво Христов със заповед на министър-председател Румен Радев бе натоварен с изготвяне на проекта в началото на август месец, след като тогава управляващото мнозинство на „Прогресивна България“ гласува Закона за държавния бюджет за 2026 г., чиито преходните и заключителни разпоредби бе дадено нареждане до 15 септември същата година да бъде изготвен законопроект за закриване на Комисията по досиетата и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“.
Кой предостави становище?
В едномесечния срок редица граждани и организации представиха своите отрицателни становища. Това направиха:
Български хелзинкски комитет;
Фондация „Истина и памет“;
Становище на над 100 публични фигури, подкрепено от онлайн петиция с над 4400 души (към момента на публикуване на тази статия, б.р.);
Политическа партия БЗНС;
Становище на 9 евродепутати - Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев, Ивайло Вълчев, Илия Лазаров, Никола Минчев, Радан Кънев и Христо Петров;
Фондация „Програма достъп до информация“;
Становище на г-жа Сафие Юрдакул, дъщеря на концлагерист в концлагера „Белене“ (1984-1987) и председател на гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“;
Становище на г-жа Несрин Тюрксьоз, дъщеря на концлагерист в концлагера Белене“ (1984-1987).
Крие ли Министерски съвет изпратените становища?
Интересно е, че две от изброените становища – това на над 100-те публични фигури и това на г-жа Сафие Юрдакул – не са публикувани в секцията на законопроекта в Портала за обществени обсъждания на Министерския съвет, въпреки че са изпратени в срок и по канали, посочени в самата секция.
Становището на над 100-те общественици е внесено от техни представители на ръка в деловодството на Министерския съвет, а становището на г-жа Юрдакул е изпратено на посочената в т. нар. контактна информация електронна поща на началника на политическия кабинет на зам.-министър-председателя Иво Христов.
В секцията „Коментари, получени по друг канал“ (мястото където се прилагат становища, които не са качени онлайн) е публикувано единствено становището на БЗНС.
Това буди съмнения доколко е спазена прозрачността на обществената консултация и дали в Министерски съвет по този законопроект са постъпили и други становища, вероятно и в подкрепа на законопроекта, които администрацията на МС не ги е публикувала.
Сайтът desebg.com се обърна към Министерския съвет със заявление по този проблем по Закона за достъп до обществена информация, по което тече 14-вневен срок за отговор.
Първа стъпка – изготвяне на справка за постъпилите становища
Процедурата изисква след изтичане на срока за становища вносителят, тоест в конкретния случай вицепремиерът Иво Христов и екипът му, да изготвят справка въз основа на всички получените становища.
Екипът на вносителя е задължен по чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове да опише всяко получено предложение от обществената консултация и писмено мотивира защо го приема или отхвърля.
Въпросната справка представлява публичната отчетност на институцията пред гражданите и организациите, участвали в обсъждането.
Тя следва да се публикува публично на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на законопроекта.
В момента на тази страница такава справка не е публикувана и по всяка вероятност от 8 ноември насам тя е в процес на подготовка. Като активност е посочено само, че консултацията е приключила на 7 ноември.
Структура и съдържание на справката за получените становища
Обичайната практика е справката да се оформя като таблица със следните задължителни колони:
Подател: Името на гражданина или организацията, подала становището.
Предложение/бележка: Резюме на конкретните аргументи и предложения за промяна (или искане за оттегляне на проекта).
Приема / Не приема: Изрично отбелязване дали предложението е уважено.
Мотиви: Подробна обосновка. Ако предложението е прието, се посочва в кой параграф от проекта е отразено.
Ако е неприето, законът (чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове) изисква вносителят да изложи конкретни аргументи защо не го приема. Формални отговори от типа „не се приема по целесъобразност“ без правна аргументация се считат за нарушение на процедурата.
Справката става неразделна част от пакета документи, който следва да се съгласува с другите министерства и правната дирекция на Министерския съвет.
Ролята на правната дирекция на Министерския съвет
Дирекция „Правна“ в администрацията на Министерския съвет е вътрешният „правен филтър“ на правителството и тя задължително преглежда целия пакет от документи по законопроекта, включително и Справката за получените становища от обществените консултации, преди актът да влезе в дневния ред на заседание на кабинета.
Дирекцията изготвя официално писмено правно становище по всеки проект на закон или постановление, внесен за разглеждане от Министерския съвет. Юристите в нея проверяват дали текстовете:
Противоречат на Конституцията на Република България и на влезли в сила решения на Конституционния съд;
Са съобразени с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и правото на Европейския съюз;
Съответстват на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане (т.нар. нормотворческа техника).
Задължителен преглед на Справката по чл. 26, ал. 5 от ЗНА
Съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) вносителят е длъжен да представи в Министерския съвет пълното досие на законопроекта.
Без приложена и публикувана Справка от обществените консултации, законопроектът изобщо не може да бъде придвижен към заседание. При прегледа на справката дирекция „Правна“ следи за две неща:
Дали са отразени абсолютно всички постъпили в срока становища (както от портала, така и по имейл/деловодство) и дали справката е публикувана публично.
Дали вносителят е дал реални правни мотиви за отхвърлените предложения.
Защо е важна този преглед в конкретния случай?
Тъй като всички подадени становища по консултация № 12786-K (законопроектът за закриване на Комисията по досиетата) съдържат тежки правни аргументи (цитиращи решения на Конституционния съд и ЕСПЧ) и настояват за пълно оттегляне на законопроекта, екипът на вицепремиера Иво Христов не може просто да ги подмине.
В Справката вносителят ще трябва публично и писмено да защити тезата си срещу всеки един от тези правни доводи, преди правителството да може да гласува проекта.
По тези правни аргументи за противоконституционност правната дирекция на МС е задължена да се произнесе.
Ролята на Министерството на правосъдието
Министерството на правосъдието също има съществена роля при паралелната съгласувателна процедура, която тече наравно с обществената консултация.
В нея участват различни министерства и институции. В рамките на тази съгласувателна процедура Комисията по досиетата вече оповести своето отрицателно становище по предложения законопроект.
Министерството на правосъдието играе ключова експертна роля в междуведомственото съгласуване и има изрично нормативно задължение да оцени съответствието на всеки законопроект с Конституцията, практиката на Конституционния съд и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
За разлика от другите министерства, които преглеждат законопроектите само доколкото засягат техния ресор, Министерството на правосъдието има хоризонтална компетентност по законосъобразността в цялата изпълнителна власт.
Задължение за проверка на конституционосъобразността
В рамките на процедурата по междуведомствено съгласуване (уредена в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация) законопроектът задължително се изпраща на министъра на правосъдието.
Дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерството на правосъдието изготвя правното становище на министъра. Този съвет е специализираният орган на правителството, който следи за съответствието на проектите на нормативни актове с Конституцията на Република България, действащото законодателство и практиката на Конституционния съд.
Тъй като в обществената консултация по проекта за закриване на Комисията по досиетата вече са цитирани конкретни решения на КС (Решение № 10/1997 г., Решение № 13/2010 г., Решение № 4/2012 г., Решение № 17/2026 г.), дирекция „Съвет по законодателство“ е професионално и служебно ангажирана да направи анализ на тези решения и да посочи в становището на министерството дали проектът им противоречи.
Изрично задължение за проверка по практиката на ЕСПЧ
Освен проверката за конституционосъобразност, УПМСНА въвежда и императивно изискване: по всеки представен за съгласуване законопроект министърът на правосъдието задължително изготвя специална справка за съответствието му с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
В конкретния случай дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ“ (която е част от Министерството на правосъдието) трябва да оцени дали закриването на независимата Комисия и прехвърлянето на функциите ѝ към изпълнителната власт не отнема ключовите гаранции, въз основа на които България спечели делото Анчев срещу България.
Без тази справка от министъра на правосъдието законопроектът не може да бъде внесен за разглеждане на заседание на Министерския съвет.
Какво се случва, ако Министерството на правосъдието
посочи противоконституционност?
Ако министърът на правосъдието откаже да съгласува законопроекта или да го съгласува „с бележки“, той може да изисква преработка на текстовете, които противоречат на практиката на КС и ЕСПЧ.
Вносителят (екипът на вицепремиера Иво Христов) е длъжен да изготви втора справка – за отразяване на становищата на министерствата – и ако не приеме възраженията на Министерството на правосъдието, трябва писмено да мотивира защо.
Политическо решение в Министерски съвет
Както и при евентуално отрицателно становище на на правната дирекция на МС, и при евентуална отрицателната оценка на Министерството на правосъдието те не спират автоматично процедурата.
Вицепремиерът Иво Христов и екипът му има два избора. Или да върне за преработване законопроекта и да не го внася за разглеждане в правителството, или да го внесе въпреки ясните червени линии, че той е противоконституционен и не е съобразен с решенията на Конституционния съд, както и с практиката на ЕСПЧ.
Второто ще означава, че се тръгва изцяло на взимането на политическо решение в Министерския съвет за внасяне в парламента на законопроекта за закриване на Комисията по досиетата без той да е правно обоснован въпреки тежките юридически аргументи, че е противоконституционен и несъобразен със съдебната практика.
Това ще означава, че въпреки критиката правителството не желае да се съобрази с нея и тръгва с главата напред срещу общественото мнение и срещу конституционната рамка, гарантирала в продължение на близо 20 години функционирането на независим държавен орган, който стриктно е изпълнявал държавната политика, възприета с политически консенсус през 2006 г.
Ако това е случи битката ще се пренесе в парламента, където при разглеждане на законопроекта ще се види кой е за законност и кой без да му мигне окото гласува един противоконституционен закон.
Ако управляващите останат глухи за критиките
Ако управляващите приемат законопроекта в предложения му сегашен вид въпреки отрицателните становища и предупрежденията за противоконституционност, това ще доведе до верига от правни, институционални и финансови последици – от парализа на проверките и падане на актовете в съда до отмяна на закона от Конституционния съд и осъдителни присъди срещу България в Страсбург.
Въз основа на правните анализи в подадените становища и действащото законодателство, конкретните последствия могат да се разделят няколко направления.
Правен хаос и масова отмяна на актовете в българските съдилища
Решенията за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (ако изобщо се стигне до такива, издавани от председателя на Държавна агенция „Архиви“) стават изключително уязвими.
Индивидуалните административни актове, с които се обявява принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА, подлежат на обжалване по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Всяко лице, обявено от председателя на Държавна агенция „Архиви“, ще може да оспори акта пред Върховния административен съд с аргумента, че органът е противоконституционен и лишен от законови гаранции за независимост.
Ще се получи и блокиране на процедурата по обявяване на сътрудници в преходния период. Проектът прекратява мандатите на членовете на Комисията веднага при влизането му в сила, но оставя състава и правилата на новата Централна експертна комисия да бъдат тепърва определяни от председателя на ДАА. В този вакуум всеки издаден акт ще бъде нищожен или унищожаем поради липса на компетентност и нарушена процедура.
Отмяна на закона от Конституционния съд и институционална криза
Ако този проект се превърне в закон в този му вид той съдържа висок риск от обявяване за противоконституционен.
Веднага след обнародването на закона в „Държавен вестник“ може народни представители от опозицията (48 депутати) или други институции с право да сезират Конституционния съд да направят точно това.
С оглед на трайната практика на КС (Решение № 10/1997 г., Решение № 13/2010 г., Решение № 4/2012 г. и Решение № 17/2026 г.), вероятността съдът да отмени закриването на независимата Комисия е изключително висока.
Ако това се случи държавата ще изпадне в институционален блокаж – нито Комисията по досиетата ще съществува, нито новият орган ще има право да действа, докато парламентът не приеме нов закон.
Отговорността за това ще е изцяло върху премиера Румен Радев и вицепремиера Иво Христов – основен двигател на законопроекта. Управляващите в лицето на партия прогресивна България“ рискува да бъде посочена, че гласуват противоконституционни закони и създават институционални кризи въпреки многократните предупреждения, при условие, че са обещавали спазване на законността, прозрачност, диалог с обществото и правов ред.
Радев и партията му ще бъдат и жестоко атакувани, че с приемането на този противоконституционен закон всъщност правят огромна услуга на онази част от олигархията, чиито корени и произход са свързани с комунистическите тоталитарни служби, а са обещавали да се борят срещу съща тази олигархия.
Осъдителни решения срещу България в Страсбург и финансови обезщетения
През 2017 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърли жалбите срещу България именно защото е преценил, че намесата в личния живот на проверяваните за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА лица е пропорционална, тъй като се извършва от независим орган, избран от парламента, в който никоя партия няма мнозинство.
С прехвърлянето на тази дейност към едноличен орган на правителството тази ключова гаранция отпада. Всяко лице, обявено по новия ред, ще има сериозни шансове да осъди България в Страсбург за нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (право на личен живот), като обезщетенията и съдебните разноски ще се плащат от данъкоплатците.
Загуба на контрол, риск от политическа селективност и затваряне на архивите
Председателят на ДА „Архиви“ е пряко подчинен на Министерския съвет, а в същото време по закон той трябва да проверява министър-председателя, вицепремиерите, министрите и самия себе си. Това създава директен конфликт на интереси и риск от прикриване на неудобни за властта лица или селективно осветляване на политически опоненти. Законопроектът не съдържа процедура, която да гарантира неговата безпристрастност.
Ще се получи и затрудняване на достъпа за изследователи и граждани. Прехвърлянето на документите в Националния архивен фонд създава правна колизия със Закона за достъп до обществена информация (чл. 8, т. 2 от ЗДОИ изключва архивния фонд от общия ред за достъп), въвежда такси за копия и може да доведе до прекъсване на достъпа до електронните регистри и дигитализираните досиета.
Международна изолация и репутационна щета за България
Ако законопроектът на Министерския съвет бъде приет в този му вид той ще доведе до изключване на България от Европейската мрежа на институции, натоварени с опазването и съхранението на документите на тоталитарните комунистически служби.
Комисията по досиетата е съучредител и член на Европейската мрежа на официалните институции, натоварени с опазването на архивите на тоталитарните комунистически служби. Едно от задължителните условия за членство в нея е институцията да бъде независима от изпълнителната власт.
При закриването на Комисията, ДА „Архиви“ няма да отговаря на този критерий и България ще изгуби мястото си в мрежата, както и доверието на европейските институции, които следят стандартите за върховенство на закона.
Подкрепете ТУК обществена петиция срещу законопроекта на Иво Христов, закриващ Комисията по досиетата.
Още от Петък 13
Живот след Путин: руските олигарси вече обмислят бъдеще без Кремъл
Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. доведе до появата на нова, могъща сила на вътрешнополитическата сцена: хора, които се възползваха от края на комунизма, станаха изключително богати, а след това поискаха да контролират политиците в собствен интерес
Бъдещият вицепрезидент - за пет години, 152 командировки, 43 държави, 109 хил. евро
БТА е платила близо 22 хил. евро само за 10 от пътуванията в чужбина на своя генералния директор Кирил Вълчев
Преди 37 години Тодор Живков подава оставка - КГБ и Кремъл знаят, но не и българското общество
Той се оттегля под съветски натиск, за ставащото знаят официалният представител на КГБ Владилен Фьодоров и съветският посланик Виктор Шарапов