Вчера тунизийският президент Каис Сайед отказа сума от 127 милиона евро от Европейския съюз. Това щеше да бъде първият трансфер на огромната сума пари, която ЕС обеща на Тунис като част от сделка за ограничаване на нелегалната миграция от страната. Отказът е не само болезнен за тези, които са направили сделката, казват експерти, но също така не предвещава нищо добро за бъдещето двустранните отношения.

Италианският премиер Джорджиа Мелони, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и министър-председателят Марк Рюте с гордост представиха сделката с Тунис миналото лято. Тримата сключиха споразумения със Сайед, който ще ограничи потока от мигранти в замяна на стотици милиони евро.

ЕС обеща - при строги условия - да инвестира 900 милиона евро в икономическото развитие и селското стопанство в Тунис. Освен това страната ще получи 105 милиона за охрана на тунизийската граница и 150 милиона за непосредствени финансови нужди.

„Сделката е истински крайъгълен камък. Тя е от съществено значение за постигане на по-голям контрол върху борбата срещу нелегалната миграция“, написа Рюте в X през юли. Почти три месеца по-късно този оптимизъм липсва.

По-рано този месец Сайед отказа да допусне делегация на Европейския парламент в страната си. С отказа на първия трансфер отношенията между страните достигнаха историческо дъно.

И това е унизително за Европейската комисия, Мелони и Рюте, които виждат сделката като възможен план за ограничаване на миграционните потоци и в други страни. „Фактът, че тази сделка вече създава толкова много проблеми, е основен проблем за участващите, които също искат да приложат това в бъдещи споразумения“, казва политологът Макс Галиен, който е специалист в Северна Африка.

Според Галиен фактът, че Сайед вече е възпрепятствал няколко пъти влизането в сила на споразумението, отчасти се дължи на липсата на яснота на сделката. „Няма споделена мисия, нито споделена цел. Тази неяснота и липсата на доверие от двете страни пречат на изпълнението на споразуменията.

„Сделката също не се хареса на тунизийците. Те се чудеха дали тези европейски пари ще свършат при нас? Но това, което беше особено поразително, е, че според тези споразумения ЕС ще изпрати обратно тунизийските мигранти, а не всички черни африканци от Африка на юг от Сахара. Докато 85 процента от мигрантите, пристигащи в Италия, са чернокожи африканци от Субсахарска държава, а само 15 процента са тунизийци. Президентът каза ясно: искам да приема обратно само собствените си граждани.
Тунис е в икономическа разруха, което прави отказът на Сайед да приеме парите да изглежда странен. Журналистът Фейруз бен Салах, който работи в Тунис, казва, че Сайед може би е смятал сумата за твърде ниска и е искал да окаже натиск върху Европа по този начин. „Обещаните пари не са достатъчни, за да извадят икономиката от кризата. Те всъщност са само капка в морето.“

Според Бен Салах Сайед главно иска да покаже кой е шефът с това действие. „Той е много привързан към властта и автономията. Той знае много добре, че Европа е напълно зависима от него, когато става въпрос за защита на границите си. Той също така вярва, че Европа има остатъчен дълг поради колониалното си минало. Той е националист, който взема всяка възможност да покаже, че Тунис може много добре да се държи."

Все още не е ясно дали това последно развитие означава край на сделката, казва политологът Галиен: „Мисля, че и двете страни ще продължат да говорят, но увереността в ползотворното сътрудничество вече е изчезнала.“

Галиен нарича ситуацията в страната ужасна. „За бежанците, които се давят в Средиземно море, за самите тунизийци и има големи опасения за правата на човека в страната. Трудно е да се прецени дали провалът на тази сделка ще влоши ситуацията, защото това е така от самото начало съмнително е дали това ще го направи по-добре."