113 общественици се обърнаха с призив към депутатите в 48-то Народно събрание – незабавно да инициират законодателно решение за отмяна на трети март като национален празник на Република България и да определят друг, наистина достоен ден за български национален празник. Призивът е отворен за публична подкрепа, може да бъде подкрепен и електронно, а следващата седмица ще бъде официално внесен в парламента.

Ето и пълния текст на призива:

БЪЛГАРИЯ ЗАСЛУЖАВА ДОСТОЕН НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
ПРИЗИВ 
към 
народните представители от 48-то Народно събрание на Република България
Ние, подписалите се под този призив български граждани, призоваваме народните представители, още в първите седмици на новата 2023 г., да приемат законодателно решение за отмяна на трети март като национален празник на Република България и да определят друг, наистина достоен ден за български национален празник.
Националният празник следва да бъде на дата, свързана с общонационално събитие, което да бъде повод за гордост на всеки български гражданин и което да утвърждава достойнството и независимостта ни като нация - част от Европа и цивилизования демократичен свят. 

Нашият празник трябва да бъде

свързан с общите народни усилия за свобода, народовластие, независимост и национално обединение

Не е случайно, че повечето нации възприемат "Денят на независимостта" за свой национален празник. "Денят на Независимостта на България" - 22 септември е достоен да бъде обявен за национален празник, заедно с "Денят на Съединението" - 6-ти септември или "Денят на българската писменост и култура" - 24 май.
Писмеността, обединението и независимостта на България са наши национални ценности и достояния, с които можем заслужено да се гордеем не само днес, но и в бъдеще. 
Недопустимо е да продължаваме да честваме като национален празник рождения ден на руския император Александър II и подписването на Сан Стефанския предварителен проектодоговор между Руската и Османската империи. С този проектодоговор на практика се узаконява руска военна и политическа окупация над българските земи, валидира се преминаването им от османско към скрито, но фактическо безсрочно руско управление. Това не е държавотворчески акт на България - в него не участва нито един българин. На този ден не е създадена Третата българска държава. 

Създаването на Третата българска държава е сложен, труден и продължителен процес, започнал от българското Възраждане, свързано с усилията за национално просвещение, за създаване на собствена независима църква и революционна организация, способна без чужда помощ да постигне освобождението на България. Тази борба след Априлското въстание дава основание на Великите сили на Цариградската посланическа конференция да решат възстановяване на българска автономна държавност в границите на Българската екзархия.

Борбата за трета независима българска държава продължава и след окончателния Берлински договор, с приемането на Търновската конституция през 1879 г. и създаването на основните демократични институции, след Съединението на 6.09.1885 г. и последвалата битка с Руската империя за неговото отстояване, с институционално европеизиране на България и обявяването окончателно на българската независимост на 22.09.1908 г. 
Република България и родолюбивите й граждани категорично не могат и не бива да имат за свой национален празник дата, която величае политиката на чужда държава.
Историческите факти относно 03.03.1878 г. са умишлено фалшифицирани и изкривено интерпретирани както в българското училище, така и в българските медии.
Трети март внушава и насажда опасно разделение на българското общество. Това е дата, на която се възхваляват не усилията на българския народ за свобода и независимост, а чужда, враждебна на българските национални интереси империя. Такава дата не може да бъде празник за никой истински патриот, за никой просветен и информиран български гражданин.

Припомняме, че трети март ни беше

наложен тихомълком, подмолно и без никакво обществено обсъждане от правителството на БКП

и марионетното народно събрание през март 1990 г., като фалшива демонстрация на отказ на БКП от съветско-комунистическото ѝ минало и за успокояване на Русия, че България ще продължи да бъде неин сателит и държава с ограничен суверенитет. 
Агресивната война на Русия против народа на независима и суверенна Украйна е война и срещу Европа, България и ценностите на целия цивилизован свят, срещу всички принципи на международното право, сигурност и ред. Това е още една причина националният празник на България да не бъде свързан с Русия, която вече се е превърнала в синоним на държава-агресор и поробител.
Призоваваме народните представители в 48-то Народното събрание да приемат неотложно и отговорно решение, с което на дело да дадат своя принос за единението на българската нация. 
България е достойна държава със свободен и горд народ - неотделима част от свободния, демократичен и цивилизован свят. 
10.01.2023 г. 
София
Подписали:
(подредени по азбучен ред)
1 - Албена Симеонова - Депутат
2 - Ангел Грънчаров - Журналист
3 - Ангел Делийски - Политолог
4 - Ангел Игн. Ангелов - Бизнес предприемач
5 - Ангел Найденов - Магистър богослов, IT специалист
6 - Андрей Ковачев - Евродепутат
7 - Антон Антонов - Юрист, експерт по морско право
8 - Атанас Василев - Бизнес предприемач
9 - Биляна Амбарева - Журналист
10 - Благой Ингилизов - Бизнес предприемач
11 - Бойко Спасов - Полковник, о.р.
12 - Валентин Пенев - Експерт отбрана и сигурност
13 - Валентин Чиков - Бизнес предприемач
14 - Валери Цолов – Военен експерт
15 - Валерия Кардашевска - Доцент доктор, университетски преподавател, експерт по комуникации
16 - Валя Божилова - Общественик
17 - Валя Станимирова - Бизнес предприемач, политически консултант
18 - Варужан Апелян - Експерт транспорт и комуникации
19 - Васил Давидов - Общественик
20 - Васил Данов - Капитан I ранг о.р., военен публицист, медиен експерт
21 - Валентин Методиев - Електротехник
22 - Велизар Шаламанов - Доцент д-р
23 - Вени Марковски - IT специалист
24 - Весела Маринова - Икономист
25 - Витан Стефанов Митев - Професор дфн 
26 - Владимир Миленски - Полковник о.р., експерт отбранителна политика
27 - Вяра Николова - Професор дфн
28 - Галина Пейчева - Общественик
29 - Георги Боздуганов – Историк, политически анализатор
30 - Георги Дюлгеров - Общественик
31 - Георги Лозанов – Доцент, медиен експерт
32 - Георги Михайлов - Историк, политически анализатор
33 - Георги Найденов - Политолог
34 - Георги Чунчуков - Математик, преподавател
35 - Георги Шарков - Университетски преподавател
36 - Горан Благоев - Доктор
37 - Григор Лилов - Журналист
38 - Даниела Лиси – Бизнес предприемач
39 - Дилян Николчев - Професор дбн
40 - Диман Георгиев - Полковник о.р., експерт по национална и международна сигурност
41 - Димитрин Вичев - Бизнес предприемач, политически консултант
42 - Добрил Радославов – Военен експерт
43 - Евгени Маринов – IT специалист
44 - Евгений Дайнов - Професор доктор
45 - Евгений Кънев – Финансист, доктор по икономика
46 - Евгений Михайлов - Кинорежисьор, продуцент
47 - Евелина Келбечева - Професор доктор
48 - Емануела Христова - Политолог
49 - Емил Захариев - Общественик
50 - Емилия Методиева - Медицинска сестра
51 - Зарко Ждраков - Професор доктор
52 - Ивайло Дичев - Професор Доктор
53 - Иван Анчев - Доктор, дипломат, консултант, експерт по международна сигурност
54 - Иван Бутовски – Журналист
55 - Иво Драганов - Професор доктор
56 - Иво Инджев - Журналист
57 - Илия Налбантов – Експерт по национална сигурност
58 - Илиян Василев - Дипломат, енергиен експерт
59 - Калин Крулев - Общественик
60 - Калин Манолов - Журналист
61 - Катя Кръстева - Юрист
62 - Кирил Велев - Икономикст
63 - Койо Коев - Експерт по информационни технологии
64 - Константин Мишев - Журналист
65 - Красен Станчев - Професор
66 - Лилия Миленска - Физик, IT специалист
67 - Любчо Нешков - Журналист
68 - Мариан Гяурски - Историк
69 - Марин Георгиев - Бизнес предприемач
70 - Маргарита Иванова - Банкер
71 - Мартин Табаков - Професор дфн

72 - Милен Радев – Писател и преводач
73 - Милена Стефанова - Професор дпн
74 - Михаела Пит - Политолог
75 - Михаил Найденов - Експерт по международни отношения, национална сигурност и отбрана
76 - Момчил Дойчев - Доцент доктор, политолог, университетски преподавател, публицист
77 - Мохамед Халаф - Журналист
78 - Надя Васева – Бизнес предприемач
79 - Николай Александров - Бизнес предприемач
80 - Николай Василев - Политолог
81 - Николай Йорданов - Общественик
82 - Николай Найденов - Професор дпн
83 - Николай Слатински - Професор доктор 
84 - Олена Коцева - Доктор, филолог, преводач
85 - Панайот Панайотов - 
86 - Петко Симеонов - Общественик
87 - Петър Бояджиев - Общественик
88 - Петър Милошев - Финансов и бизнес експерт, издател
89 - Пламен Асенов - Журналист, писател
90 - Пламен Даракчиев - Общественик
91 - Пламен Николов - Доктор, философ, преводач, бизнес предприемач
92 - Пламен Павлов - Професор доктор
93 - Румен Гълъбинов – Икономист
94 - Румен Кондев - Експерт по международни отношения и сигурност
95 - Светослав Наумов-Нахум - Доктор
96 - Светослав Риболов - Доцент доктор
97 - Стефан Димитров - Генерал - майор о.з.
98 - Стефан Димитров - Доктор
99 - Стефан Е. Николов - Професор доктор
100 - Стефка Миленска - Администратор
101 - Стойко Стоянов - Журналист, издател, медиен експерт
102 - Стоян Иванов - Журналист, СКАТ
103 - Съби Събев - Генерал - майор о.з.
104 - Таня Стоянова - Журналист.
105 - Теодор Спасов - Майор о.р., инж., бизнес консултант, военен експерт
106 - Христо Писаров - Архиепископ, доктор
107 - Христо Ристосков - Спортен експерт
108 - Христо Христов - Журналист
109 - Цветан Мерджанов - Капитан
110 - Цветанка Андреева - Политолог, журналист
111 - Юлия Нейчева - Маркетинг експерт
112 - Явор Райчев - Дипломат, експерт по международни отношения и сигурност
113 - Янко Гочев - Юрист, историк, писател, публицист
Атлантическият съвет на България инициира този призив, който беше подписан от 113 достойни българи, утвърдени професионалисти и личности с активна гражданска позиция.
ТУК можете да се присъедините към тях и да подпишете призива на този линк:

Към 113-та подписали петицията се присъединяват още достойни българи с гражданска позиция:

1. Методи Андреев, доц., инженер, общественик