Що се отнася до лошия късмет, малко са суеверията, които са толкова разпространени в западната култура, колкото това за петък 13-ти. Подобно на пресичането на пътя от черна котка и счупването на огледало, представата за ден, който може да донесе нещастие, е дълбоко вкоренена - дори ако вярващите не могат да обяснят защо.

Дори има име, което описва ирационалния страх от тази дата: параскевидекатриафобия - специализирана форма на трискайдекафобия, страх от числото 13.

Въпреки че петък 13-и може да ви се струва рядко явление, нашият Григориански календар означава, че вероятността 13-ият ден от месеца да се падне в петък е малко по-голяма, отколкото всеки друг ден от седмицата. Това обаче не е универсално суеверие: В Гърция и испаноговорящите страни вторник 13-и се смята за ден на лошия късмет, докато в Италия петък 17-и се посреща със страх.

Подобно на много суеверия, които са се развивали с течение на времето и в различните култури, е трудно да се определи точният произход на страха от петък 13-и. Това, което знаем, е, че както петък, така и числото 13 са били смятани за нещастни в някои култури в историята. В книгата си „Необикновеният произход на всекидневните неща“ Чарлз Панати проследява концепцията за прокълнатия петък до скандинавската митология, когато Локи, богът на пакостите, разбива вратата на банкет във Валхала, с което броят на присъстващите богове става 13. Измамен от Локи, слепият бог Ходр бил подмамен да застреля брат си Балдер, бога на светлината, радостта и добротата, със стрела с връх от имел, убивайки го на място.

От Скандинавия, обяснява Панати, суеверието се разпространява на юг в цяла Европа, като в началото на християнската ера се утвърждава по Средиземноморието. Именно тук тревожната сила на цифрите се затвърждава чрез историята за Тайната вечеря, на която Исус Христос и учениците му присъстват на Велики четвъртък. Тринадесетият и най-прочут гост, Юда Искариотски, е ученикът, който предава Исус и води до разпъването му на кръста на Разпети петък.

В библейската традиция

концепцията за нещастните петъци се простира дори по-назад от разпятието: Петък е денят, в който Адам и Ева яли забранения плод от Дървото на познанието; денят, в който Каин убил брат си Авел; денят, в който бил сринат Соломоновият храм; и денят, в който Ноевият ковчег отплавал по време на Големия потоп.

Едва през XIX в. обаче петък 13-и става синоним на нещастие: Както обяснява Стив Руд в „The Penguin Guide to the Superstitions of Britain and Ireland“, комбинацията от петък и числото 13 е викторианско изобретение. През 1907 г. публикуването на популярния роман на Томас У. Лоусън „Петък, тринадесети“ завладява въображението с разказа си за безскрупулен брокер, който се възползва от суеверията около датата, за да срине умишлено фондовата борса.

През 80-те години на миналия век убиецът с хокейна маска на име Джейсън Воорхийс от франчайза „Петък 13-ти“ си осигурява известност. След това се появява романът на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ от 2003 г., който спомага за популяризирането на невярното твърдение, че суеверието е възникнало при арестуването на стотици членове на Ордена на тамплиерите в петък, 13 октомври 1307 г.

Като се има предвид множеството легенди за съдбата, може да ви бъде простено, ако си помислите, че петък 13-и е наистина зловещ. Ако се задълбочим обаче, ще открием доказателства, че както петъкът, така и числото 13 отдавна се смятат за предвестник на късмет. В езическите времена например се е смятало, че петъкът е свързан с божествената женственост. Първата улика всъщност може да се открие в името на делничния ден петък, което произлиза от староанглийски и означава „ден на Фриг“. Както кралица на Асгард, така и могъща богиня на небето в скандинавската митология, Фриг (известна още като Фрига) се свързва с любовта, брака и майчинството.

Фрига защитава домовете и семействата, поддържа социалния ред и може да плете съдбата, както плете облаците. Тя също така владеела изкуството да пророкува и можела да дарява или отнема плодородие. От друга страна, Фрейя, богинята на любовта, плодородието и войната, с която Фрига често е била смесвана, е била надарена със силата да прави магии, да предсказва бъдещето и да определя кой ще загине в битките, като се е смятало, че язди колесница, теглена от две черни котки. Тези богини са били почитани широко в цяла Европа и поради тези асоциации петък е смятан за щастлив ден за сключване на брак от скандинавците и тевтонците.

Междувременно числото 13 отдавна се смята за знаково в предхристиянските култури и културите, почитащи богините, тъй като е свързано с броя на лунните и менструалните цикли, които се случват през една календарна година. Плодородието е било ценено в езическите времена, а произведенията на изкуството често са били свързани с менструацията, плодородието и фазите на луната.

Когато през Средновековието християнството набира скорост, езичеството се противопоставя на новата патриархална вяра. Неговите лидери не само се противопоставят на почитането на множество богове и богини, но и празнуването на петък, числото 13 и богините, които призовават любовта, секса, плодородието, магията и удоволствието, се смятат за нечестиви.

Тези божества обаче били толкова почитани, че принуждаването на хората да се откажат от тях се оказало истинско предизвикателство. Но християнските власти продължават кампанията си, като обявяват както божествата, така и жените, които ги почитат, за вещици.

„Когато скандинавските и германските племена приели християнството, Фрига била прогонена от срам на планински връх и обявена за вещица“, пише Панати. „Смятало се, че всеки петък злобната богиня свиквала среща с единадесет други вещици плюс дявола - общо тринадесет души - и кроила планове за лоши обрати на съдбата през следващата седмица“.

В наши дни, разбира се, петък 13-и все още преследва западното въображение. Но след като разговорите за ролята, която мизогинията е изиграла в заглушаването на силните жени в историята, вече са в центъра на вниманието, може би скоро разказът за тази нещастна дата и свързаните с нея женски божества ще бъде пренаписан. | БГНЕС