Иван Сапунджиев

Наши университети отново са във фокуса на вниманието със скандали около поведението на преподаватели, за некоректно издадени дипломи, плагиатство и т.н. Но не следват никакви официални реакции, никакво отношение от ръководството. Недоумявам как академичната общност избягва задължението да се самосезира и разгледа случаите, как 

няма формула за налагане на санкции

 или за оправдаване на своите колеги, дори когато въпросите са изцяло в обсега на преценка на академичната общност, засягащи морала и академичния дух. 

Тук е поводът да напомня, че вече една година ръководството на Алма Матер не отговаря на граждани, което ме натовариха да изпратя официално писмо до ръководството на СУ "Св. Климент Охридски". Става дума за прословутия доцент Христев, правещ списъци на отмъщението, за тези, които не споделят неговите политически страсти. Искахме отношение, поне разглеждане на случая. Нищо такова не последва, дори не ни удостоиха с отговор. Изглежда, за да благоволят поне да отговорят, от СУ имат някакво тайно изискване точно колко хиляди човека трябва да подадат иск за разглеждане или кого не трябва да засяга такова изискване, или точно от кого трябва да има такова искане... 

Въпросът ми е как граждани могат да алармират ръководството на университетите, в случая на СУ, че обществото очаква тяхната реакция за морално недопустими действия на техни преподаватели? Докога ще 

замитат случаи, 

по които са задължени да вземат отношение, защото не всички са само от компетенциите на прокуратура и съд! Докога ще демонстрират само щраусова политика? Нека знаем какво чудо трябва да извършим, за да реагира ръководството, какво библейско знамение трябва да се случи, за да получим поне любезен отказ за разглеждане! Кога университетите ще покажат това, за което претендират, не страх и потулване, а ясни, съдържателни отговори от името и с духа на моралното водачество на тази нация!?