Неразумното използване на интернет и по-ниската дигитална култура на част от потребителите помага на престъпниците в мрежата. На това се дължат и повечето извършени престъпления, каза в интервю за БТА главен инспектор Александър Ковачев - началник на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към областната дирекция на МВР в Русе.

Той обясни, че средногодишно в русенската полиция постъпват около 40-45 сигнала за интернет измами. Например, през 2017 г. разследващите са работили по 38 сигнала, през 2018 г. по 61, а през миналата година случаите са били 45.

По думите на Ковачев престъпленията са разнородни - кражба на профил, "фишинг" измами, онлайн покупка на стоки, измама, при която фалшива булка манипулира кандидат-жених от чужбина с цел финансова облага, достъп до компютърни данни без съответното разрешение и въвеждане на вирус в компютър.

Ковачев коментира, че, за съжаление, кражбата на профил в социалните мрежи все още не се счита за престъпление, макар че нанася сериозни морални и други вреди на потърпевшия. По думите му в Наказателния кодекс все още не е предвиден такъв състав на престъпление. "Въпреки това тези сигнали ние не ги неглижираме и винаги, ако имаме данни за извършителя, можем да го предупредим с протокол за полицейско предупреждение", казва Ковачев.

По думите му друг вид престъпление е използването на лични данни, на снимков и видеоматериал на хора, без тяхното знание, в порно сайтове, сайтове за запознанства, фейсбук.

Например, създава се профил с имената и с телефонния номер на конкретен човек - по-често на жени, но има и на мъже, че предоставя сексуални услуги. Така потърпевшият започва да получава неприлични предложения.

Анализът показва, че през 2017 г. в полицията има четири сигнала, като един е разкрит. През 2018 г. са пет, като един от тях е приключен успешно, а през миналата година са били седем, като разкритите случаи са два. Според Ковачев проблемът при разкриването на този вид престъпления е, че се налага разследващите да използват трафични данни от съответния оператор или доставчик на интернет, но прегледът им се регулира от закона за електронните съобщения. Той позволява разпечатка на данни само при извършено тежко престъпление.

"Този вид престъпления обаче не се считат за тежки. Така не можем да получим разрешение и от съда. Такъв тип сигнали се опитваме да разкрием най-често чрез различни полицейски похвати", обяснява Ковачев. Той казва още, че потърпевшият също може да подаде сигнал до съответните администратори на различните сайтове или социални мрежи, които да свалят обявата. Ковачев коментира, че в повечето случаи причината за подобен вид престъпление е личностен конфликт.

Началникът на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" казва, че опитите за т. нар. фишинг измами са често срещани в Русенска област, а и в цялата страна. Те се извършват чрез компрометиране на имейл кореспонденцията на определени юридически лица и фирми. Престъпниците изпращат имейл съобщения до различни адреси, като в тях най-често има прикрепен файл, който трябва да се отвори от потребителя. Направи ли го това, директно се инсталира зловреден софтуер на компютъра.

"Тук вариантите за манипулация са два - единият е да се ползват ресурсите на компютърната мрежа, като по този начин се генерира криптовалута. Другият вариант, най-често срещан, е да се следи кореспонденцията на съответния имейл. Често потребителите, които не извършват разплащане чрез имейла си, не осъзнават, че компютърът им е заразен. Ако се попадне на компания, която извършва разплащания, то престъпниците следят кореспонденцията. Когато тази фирма се уговаря с друга за сделка, престъпниците решават, че ще атакуват конкретното плащане", казва Ковачев.

Той обяснява, че начинът, по който действат измамниците, е като имитират имейл адреса на лицето, което трябва да получи сумата на банковото разплащане, но с малки разлики - например, с два допълнителни символа - буква или знак. Ако човекът отсреща не погледне внимателно, няма да установи разликата в изписването на имейла, и че той не е същият. Така престъпниците влизат в духа на кореспонденцията и подменят банковата сметка на получателя с тяхна. В имейла измамниците молят за съобщение, че парите са преведени. Когато получат потвърждение, веднага изтеглят сумата, за да не се оспори транзакцията.

Ковачев обяснява, че за целта се използват и т. нар. финансови мулета, които обикновено са неграмотни и безимотни хора. Те се набират от престъпниците основно от обяви за работа. След това им звънят и им предлагат пари, например 100 лева, да се открие сметка на тяхно име.

Ковачев се сеща, че полицията е предотвратила подобна измама през 2018 г. за сумата от над 350 000 лева. Става дума за изкупуване на много големи количества земеделска продукция и съответно обещание за изплащане на стоката. Сделката била между двама земеделски производители - съответно от областите Велико Търново и Хасково.

"Тогава имахме предварителна информация. Според предишни жалби от пострадали определени хора са теглили пари от банкови клонове в Русе - става дума за суми за повече от 100 000 лева. В конкретния случай получихме информация, че ще се осъществи подобно теглене на средства. На място установихме "финансовото муле", което се опитваше да изтегли парите с фалшив документ за самоличност. Успяхме да открием и двамата извършители. Те са осъдени и изтърпяват наказанията си в затвора", казва Ковачев.

Фалшива булка отмъква пари от кандидат-жених

Друг вид интернет престъпление е свързано със запознанства чрез онлайн сайтове между български измамници - т. нар. булки, и мъже от чужбина с обещание за брак. Целта е кандидат-младоженецът да изпраща пари, докато се усети, че го мамят.

"Обявата се публикува най-често от жени, които набират кандидат-младоженци, основно от арабските страни. Обикновено извършителите са от малцинствата в България. "Булката" започва да манипулира кандидат-жениха под предлог, че й са нужни пари - било за самолетен билет, за да отиде при него, или за доктор, за нов телефон - тъй като със скъп смартфон ще се виждат и чуват по-добре. Така сумата често стига до 20 000 - 30 000 лева. В един момент кандидат-женихът се усеща, че е измамен и прекратява комуникацията. За щастие в област Русе имаме много малко сигнали за подобни престъпления, като сумите не са значителни", казва Ковачев.

Той обяснява, че последният случай в русенската полиция е за измама от 3000 лева, които кандидат-женихът изпратил на 26-годишна фалшива булка от Русе за закупуване на няколко мобилни телефона.

Други сигнали за интернет престъпления са свързани с продажба на стоки, обявени в електронни сайтове, които имитират известни търговски марки или се продават без съответното съгласие от правопритежателите на марките. В случая комуникацията между продавача и купувача се води само по интернет. Когато стоката пристигне по куриер при получателя, тогава той разбира за измамата.

Ковачев коментира, че са получавали и сигнали за фалшиви новини в интернет сайтове, стопанисвани от неизвестни хора. Най-често случаите са по време на предизборна кампания и компрометират един или друг кандидат. "Опитвали сме се да противодействаме, доколкото можем, но това също не е регламентирано в Наказателния кодекс. Рядко успяваме да стигнем до извършителя", казва Ковачев.

Интернет потребителите да са предпазливи в мрежата

По думите на главния инспектор интернет потребителите трябва да са много разумни и предпазливи в мрежата. Ковачев казва, че трябва да се следи внимателно имейл кореспонденцията - откъде е изпратен съответният имейл и кой е неговият подател. Да не се отварят безразборно и на сляпо приложени файлове, които потребителят не очаква, тъй като това е източник на 90 процента от измамите или опит за измама.

Според него трябва да бъдем предпазливи в социалните мрежи относно информацията, която разкриваме за себе си. Например, в даден фейсбук профил е важно публично достъпната информация, която се вижда от всички, да бъде ограничена по обем, като от нея да не се научават конкретни данни за самия потребител.

Ковачев казва още, че юридическите лица, за да не стават жертва на "фишинг" измама, е нужно да използват доверени имейл клиенти, а не безплатните сайтове за предоставяне на имейл, тъй като те са с ниско ниво на сигурност.