Традиционно денят на голямото пазаруване е последния петък на ноември
Трима от четирима българи, които живеят в градoвете, планират покупка на Черния петък.
Това сочи проучване на една от големите онлайн платформи, предаде бТВ.
Потребителите възнамеряват да изхарчат повече - 40 на сто от потенциалните купувачи обмислят да дадат между 100 и 350 лева, а над 37% - до 1000 лева.
1 от 10 българи пък са предвидили над 1000 лева. Останалите все още не са решили.
В топ 5 на най-купуваните стоки на Черния петък са дрехи и обувки, козметика, мебели и малки домакински уреди.
Дамите имат интерес към мода, парфюми и бебешки стоки, а сред мъжете предпочитат артикули за спорт, мобилни телефони и автомобилни гуми. Средно - тази година потрбеителитe планират да изхарчат 530 лева.
Традиционно денят на голямото пазаруване е последния петък на ноември. Но различните търговци предлагат отстъпки и в други периоди на месеца.
Според проучването - именно мъжете определят по-голяма сума за пазаруване - средно по 664 лв., срещу малко над 400 за дамите.
Всяка година купувачите, които чакат Черния петък, стават все повече.
„Преди години беше само електроника и по-скъпи електроуреди, сега се пазарува всичко - дори и стоки за ежедневна употреба, като пелени, перилни препарати. Миналата година примерно имаше случаи с много продадени тигани. Както се продават тигани, така се продават и изключително скъпи стоки, като телевизори - най-скъпият е телевизор на стойност 10 500 лева“, казва Петър Цветков, оперативен мениджър на платформа за онлайн търговия.
Клиентите обикновено имат набелязани конкретни стоки, които да купят на по-добра цена.
„Намаленията са реални, това ние можем да го гарантираме. Със сигурност е хубаво да се каже на потребителите да поглеждат платформите, от които пазаруват - да пазаруват от проверени доставчици“, обясни Цветков.
От бранша отчитат и че все по-голям дял от покупките се правят онлайн.
Фактор
Това сочи проучване на една от големите онлайн платформи, предаде бТВ.
Потребителите възнамеряват да изхарчат повече - 40 на сто от потенциалните купувачи обмислят да дадат между 100 и 350 лева, а над 37% - до 1000 лева.
1 от 10 българи пък са предвидили над 1000 лева. Останалите все още не са решили.
В топ 5 на най-купуваните стоки на Черния петък са дрехи и обувки, козметика, мебели и малки домакински уреди.
Дамите имат интерес към мода, парфюми и бебешки стоки, а сред мъжете предпочитат артикули за спорт, мобилни телефони и автомобилни гуми. Средно - тази година потрбеителитe планират да изхарчат 530 лева.
Традиционно денят на голямото пазаруване е последния петък на ноември. Но различните търговци предлагат отстъпки и в други периоди на месеца.
Според проучването - именно мъжете определят по-голяма сума за пазаруване - средно по 664 лв., срещу малко над 400 за дамите.
Всяка година купувачите, които чакат Черния петък, стават все повече.
„Преди години беше само електроника и по-скъпи електроуреди, сега се пазарува всичко - дори и стоки за ежедневна употреба, като пелени, перилни препарати. Миналата година примерно имаше случаи с много продадени тигани. Както се продават тигани, така се продават и изключително скъпи стоки, като телевизори - най-скъпият е телевизор на стойност 10 500 лева“, казва Петър Цветков, оперативен мениджър на платформа за онлайн търговия.
Клиентите обикновено имат набелязани конкретни стоки, които да купят на по-добра цена.
„Намаленията са реални, това ние можем да го гарантираме. Със сигурност е хубаво да се каже на потребителите да поглеждат платформите, от които пазаруват - да пазаруват от проверени доставчици“, обясни Цветков.
От бранша отчитат и че все по-голям дял от покупките се правят онлайн.
Още от Улицата
Млад мъж с аутизъм стана студент в лондонски университет
Майката на Иван-Александър, който е завършил успешно езиковата гимназия във Видин, призовава за финансова подкрепа
Тежка катастрофа блокира пътя Кюстендил - Дупница
За часове движението в двете посоки се пренасочваше по обиколни маршрути.
Дискусия по Националния план за възстановяване на природата предложи решения
Експерти предложиха изграждане на противопожарни ивици в горите по границите със селскостопански площи, ивици от дървета и храсти по краищата на земеделските площи за опазване на птиците, картиране и възстановяването на торфища, поддържане на зелени покриви и градини пред блоковете и др.