МОН стартира поетапни промени във формата на Националното външно оценяване (НВО) с включване на повече практически и междупредметни задачи.

“Трудно можем да въведем веднага, особено при такива важни и за обществото и за семействата и за децата външни оценявания, каквито са след четвърти и седми клас, изпити, които са с различен тип задачи. В рамките на входните равнища в девети клас ще се опитаме да видим какви са уменията на учениците да решават практически задачи“, заяви министърът на образованието Галин Цоков. Министърът на образованието обяви, че още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване на учениците, които завършват 10. клас ще има много повече практически и междупредметни задачи.

Цоков обясни, че следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4. клас. Той уточни, че учениците, които в момента са в 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7. клас през 2025/2026. Цоков каза, че през първия срок учителите ще получат подкрепа за различен начин на преподаване и оценяване на своите ученици. “Чрез входните равнища ще се опитаме да променим начина на оценяване и начина на преподаване в училище”, посочи той.

Министърът на образованието каза, че в момента се обсъжда и промяна в няколко закона като тези изменения са насочени към яслите и детските градини. “Идеята е в рамките на яслите да има повече специалисти, които имат определени компетентности свързани с педагогиката и психологията”, поясни Цоков. Той увери, че работещите специалисти не са застрашени, а се търси възможност за добавена стойност чрез други специалисти, които да влязат и подкрепят развитието на децата. Министърът на образованието изрази надежда в бюджета за догодина да бъдат заложени повече ресурси за сектора. “Повечето от стандартите се увеличават като средства. Надявам се, че между двете четения на бюджета ще има допълнителни възможности за увеличение например на инстанционните разходи”, каза той.

Промяна на подхода, представяне на визия за стандарта за качество, повишаване на практическите умения на учениците за сметка на по-малко наизустяване и възпроизвеждане на факти са част от мерките за промяна на обучението в училищното образование, които представи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той обобщи и предприетите действия през първите шест месеца на управление в сектора "Образование и наука", като набеляза и краткосрочните и дългосрочни реформи, по които работят с екипа му.

Министърът на образованието напомни, че преди малко повече от пет месеца той и екипът му са представили приоритетите си. “В рамките на тези пет месеца ние успяхме да свършим много неща. На първо място по отношение на подзаконовите нормативни документи направихме съществени промени в наредба 11 за оценяването, наредба 10 за организацията на дейностите в образователните институции, също така направихме и едни важни промени, които ни задължи съда, в наредба 16 в конкурсите за директори”, посочи той.

“Следващата посока на нашата работа беше свързана с промяната в наредбата за приобщаващо образование. Промяна също така в наредбата за професионалното развитие на учителите, училищните директори и другите педагогически специалисти, промени свързани с квалификацията и първоначалната подготовка. Подготвяме и ново предложение на в Закона за предучилищното и училищното образование”, съобщи Цоков. Той поясни, че са направили сериозни промени в посока езикова подкрепа и езикова интеграция. Направихме една първа стъпка по отношение на това да се олекотят учебните програми в общообразователната подготовка по отношение на тяхната фактологическа сложност и трудност. Това, което също е много важно да се отбележи, че направихме значими промени в Закона за професионалното образование и обучение, каза той и добави, че според него тези промени ще доведат до ново ниво на развитие на професионалното образование. Цоков каза, че са приели и много важна стратегическа визия за дуалното обучение. „За пет месеца и половина успяхме да създадем концепция, която ще обсъдим в детайли със социалните партньори, работодателите и заетите в системата, за да предложим за обществено обсъждане и конкретните нормативни текстове“, каза той. По отношение на висшето образование Цоков поясни, че се работи по промяна на Закона на висшето образование.

Той коментира, че важен аспект е и създаването на отделен модул за повишаване на резултатите от “Пиза” в националните програми. Цоков поясни, че това ще даде възможност на учениците ни да бъдат подготвени по-добре за предстоящите “Пиза” тестове. Министърът на образованието открои, че “Пиза” тестовете не са толкова важни колко фактът, че начинът на проверка на компетентностите на учениците ще бъде насочен към установяване на уменията за живота, за практически използване на умения и компетентност, а не само към възпроизвеждане на знания. “Към това ще бъде насочена и друга наша дейност с изработване на визия за рамкови и компетентно ориентирани учебни програми”, обяви той. Според него това не може да се осъществи за година или две, а ще са необходими поне 3-4 години. Той каза, че през 2024 г. планират да има възможност за формиране на интегрални учебни предмети. Цоков поясни, че според него това ще даде добавена стойност към възможностите за промяна към по-компетентно ориентирано образование. “Ориентирането на нашето образование към компетентности и уменията за живота ще даде добавена стойност и на личностното развитие на нашите ученици”, каза той и поясни, че българската образователна система функционира добре. “Образователна система функционира добре по посока на овладяване на знания и възпроизвеждане на тези знания от учениците, но ние трябва още малко да я балансираме, да я калибрираме към компетентностите така че нашите ученици да бъдат още по-успешни”, смята Цоков.

За съжаление, войната по пътищата влезе в нашето министерство, за което искрено съжалявам. Петък вечерта, при нелеп инцидент, продължи министърът, загина една много важна за нас колежка - Мариана Лозанова. Искам да изкажа още веднъж съболезнования на нейното семейство, близки и колеги, заяви Цоков. В рамките на тези няколко месеца успяхме да разработим и от догодина да влезе в действие една национална програма за безопасност на движение. Мир на праха ѝ и дано да успеем да продължим нещата, за които тя усилено работеше през последните години в дирекция “Организация и контрол”, каза просветният министър./БГНЕС