В началото на февруари – от 4 до 11 февруари 1945 г., се провежда конференцията в Ялта, на която Западът отстъпва Източна Европа на Сталин. Американският президент Франклин Делано Рузвелт, който трябва най-активно да отстоява позициите на Запада, отива на тази среща с артериално налягане 260/150 mmHg. Всеки хипертоник има представа как би се чувствал с такова артериално налягане и колко работоспособен ще е. Лекарят на Уинстън Чърчил, който е присъствал на тази среща, придружавайки премиера си, пише за Рузвелт: “Беше с вид на умиращ човек”. Имал е основание. Два месеца по-късно – на 13 април 1945 г., Рузвелт умира от мозъчен кръвоизлив при артериално налягане над 300/190. При аутопсията се вижда и генерализирана атеросклероза.

Това разказва в новата си книга с интервюта “Бъдете здрави. КАК” проф. Сотир Марчев, които са публикувани в здравната медия 24zdrave.bg. 

Петдесет години след смъртта на Рузвелт един от най-известните кардиолози – Франц Месерли, публикува анализ на медицинската страна на тази история в The New England Journal of Medicine. Той обяснява, че причината е тогавашното ниво на кардиологията. По това време се е смятало, преподавало и пишело в медицинските учебници, че високото кръвно налягане е компенсаторен механизъм за по-добро кръвоснабдяване на тялото, разкрива проф. Марчев. Връзката между повишеното артериално налягане и сърдечносъдовата смъртност не е била известна. Затова в деня, в който Рузвелт – заклет пушач и тежък хипертоник, умира, американските вестници пишат в заглавията си, че неговата смърт е “гръм от ясно небе”.

В статията на Месерли се цитира американски анализ от 1989 г., че тежкото здравословно състояние на президента е довело впоследствие до неуспехите на американската политика в Ялта и Потсдам, идването на комунизма в Източна Европа, загубата на Китай и инвазията в Южна Корея.

Разбира се, не се коментира здравето на отсрещната страна – генералисимус Йосиф Висарионович Сталин, макар че срещата е проведена в Ялта, защото лекарите не са позволявали дълги пътувания на Сталин, посочва д-р Марчев и продължава: "Шестдесет години след смъртта на Сталин бяха разсекретени неговите медицински документи. На 5 март 1953 г. Сталин умира – също от мозъчен кръвоизлив на базата на хипертония и атеросклероза. При аутопсията се откриват и предшестващи исхемични инсулти. Но генералисимусът умира почти без медицинска помощ приживе, защото в последната година от живота си организира т.нар. лекарски процес. Той обвинява почти всички водещи медици, които са лекуващи на съветското правителство, в заговор срещу властта и ги праща в ГУЛаг или ги избива."