София и Стара Загора са с най-мръсен въздух в Европейския съюз. Това става ясно от доклад на Европейския алианс за обществено здраве. Според данните в него през миналата година у нас от злокачествени заболявания са починали 18 298 души. 
Отделно починалите заради болести на дихателната система са 4193. Оказва се, че годишно плащаме десетки хиляди лева – лично или през държавата, заради здравословни проблеми, причинени от мръсния въздух, пише в доклада, цитиран от бТВ.

Най-скъп е пациентът в столицата – над 2000 евро, a в Стара Загора – е над 1100 евро. Сред столичани има и такива, които прибягват към по-радикални мерки, за да избягат от мръсния въздух. Сред тях е 23-годишният Стефан Стоянов, който се
мести във Варна.

Преломният момент за него идва, докато посреща студенти от чужбина: „Аз бях отговорен за едно момиче, което беше от Хонконг, и точно, когато тя дойде, тогава въздухът стана възможно най-зле и мен ме беше срам, че това се случва в родния ми град. Имало е такива моменти, в които отварям прозореца и мирише на изгоряла пластмаса. Излизам навън и мирише страшно зле и не може да се диша“, разказва Стефан.

Заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха, са сред най-големите разходи в здравната система, изчисляват авторите на изследването. „В България всяка година има 2 милиона и 400 хоспитализирани. Няма друга държава в ЕС с такъв процент хоспитализация. Това са усложнения, които се получават в резултат на белодробни заболявания, сърдечно-съдови заболявания“, обяснява Пламен Таушанов, председател на УС на Българската асоциация за закрила на пациентите.

Според новия доклад Община Стара Загора е на първо място по смъртност в Европа от мръсен въздух – с 85%. Местните институции обаче са категорични, че емисиите на фините прахови частици намаляват. А за да се отопляват по-екологично 67 домакинства ще получат нови печки. „Този проект ще доведе изпълнението като цяло с намаляване 15,8 тона годишно емисиите от фини прахови частици с големина на частицата по-малко от 10 микрона“, коментира Маргарита Георгиева, която е началник на отдел „Екология и гори“ в старозагорската община.

От Столичната пък заявиха, че Направените констатации в проучването се базират на стари данни от 2013 г. и от автоматичните измервателни станции, подавани през 2018 г.