На предстоящото заседание на Столичния общински съвет в четвъртък, общинските съветници ще гласуват няколко доклада, с които се предвижда преименуване на няколко улици с имена на бележити българи.

Първият доклад предвижда преименуване на улица "412" в район "Младост с името проф. Петко Венедиков.

Петко Йорданов Венедиков е сред най-разпознаваемите имена от плеядата бележити български юристи със своя стегнат, ясен и обоснован начин на разсъждение и изразяване. Роден е в гр. София на 22 декември 1905 г. в семейството на Йордан Венедиков (1871-1954) - военен историк, деец на мекодоно-одринското движение и герой от войните за национално обединение. Декан е на Юридическия факултет на Софийския университет в периодите 1940- 1941 г. и 1943-1944 г. Чете курсове по Римско право: история и система (1933-1950 г.); Българско гражданско право: Обща част. Вещно право. Облигационно право. Семейно и наследствено право (1934-1950 г.); Увод в правната наука. Българско горско право (за студенти лесовъди). Уредник към Юридическия факултет на Семинар по римско право, съществувал самостоятелно в рамките на Институт по гражданско-правни науки с уредник проф. Димитър Силяновски (уч. 1945-1946). Адвокат е в Софийската колегия в периода 1930-1962 г. Член е на Съюза на юристите в България от 1966 г. Член-секретар на кодификационния съвет при Министерство на правосъдието (1935). Носител е на Кирилометодиевиската награда на Академията на науките (1937 г.) Автор е на 9 книги.

Вторият доклад предвижда преименуване на улица „5037-ма" в район Искър с името проф. Иван Апостолов. Проф. Иван Апостолов е един от български учени - юристи, със значим принос в юридическата наука. Роден е в гр. София на 2 април 1910 г. През 1932 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". През 1936 г. специализира в Германия (Йена) и в Италия (Рим); декан (1942-1943) и заместник-декан (1943-1944) на Юридическия факултет.

Още един доклад, който общинските съветници ще разгледат свързан с именуване на безименна улица в р-н „Студентски“' на името на първия български радио водещ Петър Витанов. Петър Витанов е роден през 1907 г. Завършва риторика и ликторско майсторство в Италия. Витанов е първият български радиоговорител назначен на щатна работа в Радио София, във време, когато медията е възприемана като „истинско чудо“. Личността на Петър Витанов е неизменно свързана с развитието на радиото у нас и върви редом с имената на Панайот Христов, по-известен като Сирак Скитник (първият директор на Радио София) и първите говорители - Мария Попова, Венча Добрева, Ксения Дабнишка, Цветанка Антонова и Невена Куманова. Витанов е автор на книгата „Радио София в снимки и репортажи“, 1940 г. - безценен исторически извор за ранните години на радиото у нас. Записва репортажите си на плочи. Става истинска звезда, когато предава на живо царските стрелкови маневри през 1937 и 1938г., които демонстрират динамичното развитие на българската армия. Като репортер отразява скръбта на българския народ по времето на погребението на Н. В. Цар Борис III, което според мнозина, ще му коства много впоследствие. Уволнен е от радиото на 30.09.1944 г., а впоследствие обявен за враг на народа. Синовете му - Милко и Божидар Витанови са изпратени в лагери. /БГНЕС