За раните на Възродителния процес няма давност

Лиляна Друмева, председател на Съюз на репресираните от комунизма – „Памет“

В края на тази седмица, пред Съдебната палата, представители на 15 изселнически организации в република Турция протестираха срещу прекратяването на делото за „Възродителния процес“ от българската прокуратура.  Майка – България се оказа мащеха за тях. Не посрещна чедата си, които въпреки репресиите, въпреки страданията и насилственото погазване на човешките им права, никога не казаха лоша дума за нея!

Дълга история има Възродителният процес у нас

 за гражданите с мюсюлманско вероизповедание и турски етнос. Разселването при Георги Димитров, „Паспортизацията“  при Вълко Червенков, „разфереджаването“ при Тодор Живков, възродителната акция през 1964 г., смяната на имената на помаците през 1970-74 г. Мъчителен и пълен със страдания е и процесът на смяната на имената през 1984-85 г. на етническите турци – над 500 000 души!
В осъществяването на тези акции са въвлечени цялата структура на МВР, а на места и армията. Тези, които се противопоставиха на варварските изстъпления на комунистическата власт,  бяха осъдени и вкарани в затвора в „Бобов дол“. 
Други, по-активни, наброяващи над 500 души са изолирани на мястото на Втори обект на бившия лагер „ Белене,“ на остров „Персин“. Така Белене се превърна за втори път в концлагер за политически затворници. 

През май, 1989 г. насилствено „възродените“ мюсюлмани и турци се вдигат на мирни протести в защита на основните си права. Живков използва този момент и отваря границите на страната. Започва „голямата тъжна екскурзия“! Помня  този момент, плаках с учениците си, сбогувах се с прекрасни, скромни и трудолюбиви деца, както и с техните родители. Всичко това беше съпроводено с тежки семейни драми, раздяла с родните места, загуба на имущество, събирано цял живот. Много села и градчета обезлюдяха. Страната напуснаха над 360 000 български граждани. 
Голяма част от реколтата остана неприбрана, а загубите в селското стопанство надхвърлиха един милиард лв. България изпадна в международна изолация заради мръсната и безчовечна политика на комунистическия режим.
Питаше се: кой е виновен? За да свали вината от себе си, ЦК на БКП се опита да излезе чист от това пъклено дело, като предложи за наказания хора, заемали длъжности от равнище общински началник до чин полковник в репресивните служби, като максималното наказание е било просто уволнение. Няма нито един наказан служител от министерствата и другите централни управления.
Историкът Михаил Груев пише: „Ако все още има бели петна в изследванията върху щетите за България, вследствие на т. н. Възродителен процес, това е 

психологическата драма

 и окраска на нагласите, след преживените страдания от страна на българските турци и помаци“! Това е един от най-срамните епизоди в новата българска история. 
Когато променихме учебната програма по история и цивилизация за Х-ти клас, отново този процес не беше отразен подобаващо! Истината трябва да се знае! Защото десетилетия наред ние живеем заедно, работим заедно, тъгуваме заедно, радваме се всички на възможността да живеем в демократична държава.
Несправедливо беше отнета законовата възможност за комунистическите престъпления да нямат давност. Колко жалко, че в Народно събрание, когато се приемаше този текст от закона, против гласуваха не само комунистите, но и част от т. н. демократи вдясно! Нека това тежи на съвестта им!