„Първо не би трябвало да има разлика между закона и морала като цялостна концепция. В конкретния случай има преплитане както на нарушения на закона, така и на моралното право за провеждане на този избор", заяви пред Нова нюз съдия Атанаска Дишева.
"Вчера ние по същество обсъждахме правните доводи като становището на тримата членове на ВСС, които сме против, е свързано със съществуването на един параграф в Конституцията. Той беше приет със Закона за изменение и допълнение на и който забраняваше да бъде проведен избор за главен прокурор и за председатели на двете върховни съдилища”, поясни съдията.
По думите ѝ този параграф не е обявен за противоконституционен от КС, така че би следвало да действа. „Мотивите на решението на КС казват, че поради поредността на тези разпоредби, те нямат самостоятелно значение, но въпреки това КС не ги включва в текстовете, които обявява за противоконституционни. Това е основното ни съображение, поради което смятаме, че към настоящия момент ВСС няма правно основание, което представлява определена в закона компетентност или правомощие да провежда избор за главен прокурор”, каза още тя.
Според нея, ако се твърди, че има някаква неяснота в тълкуването на този текст и неговото прилагане, би следвало компетентните органи да сезират отново КС, който или да тълкува собственото си решение, или да обяви за противоконституционен този текст „изрично”.
Дишева потвърди, че минимум 48 депутати, президентът, ВАС, ВКС и омбудсманът могат да сезират КС. „Моите очаквания са, че би следвало да се обсъди поне възможността за провеждането на такъв пленум. Разбира се президентът винаги може да вземе такова решение, както и 48 депутати”, каза тя.
Фактор
"Вчера ние по същество обсъждахме правните доводи като становището на тримата членове на ВСС, които сме против, е свързано със съществуването на един параграф в Конституцията. Той беше приет със Закона за изменение и допълнение на и който забраняваше да бъде проведен избор за главен прокурор и за председатели на двете върховни съдилища”, поясни съдията.
По думите ѝ този параграф не е обявен за противоконституционен от КС, така че би следвало да действа. „Мотивите на решението на КС казват, че поради поредността на тези разпоредби, те нямат самостоятелно значение, но въпреки това КС не ги включва в текстовете, които обявява за противоконституционни. Това е основното ни съображение, поради което смятаме, че към настоящия момент ВСС няма правно основание, което представлява определена в закона компетентност или правомощие да провежда избор за главен прокурор”, каза още тя.
Според нея, ако се твърди, че има някаква неяснота в тълкуването на този текст и неговото прилагане, би следвало компетентните органи да сезират отново КС, който или да тълкува собственото си решение, или да обяви за противоконституционен този текст „изрично”.
Дишева потвърди, че минимум 48 депутати, президентът, ВАС, ВКС и омбудсманът могат да сезират КС. „Моите очаквания са, че би следвало да се обсъди поне възможността за провеждането на такъв пленум. Разбира се президентът винаги може да вземе такова решение, както и 48 депутати”, каза тя.
Още от Закон и ред
Съдът в Монтана отмени отстраняването на кмета на Лом
В края на май Районният съд в Лом постанови Цветан Петров да бъде временно отстранен от длъжност
Бивш шеф на "Митница-Пловдив" отива на съд за злоупотреба с власт
Съдопроизводството е започнало по обвинителен акт на Софийската градска прокуратура, внесен в съда през юни
Институтът за пътна безопасност праща първи министър на Радев на гл. прокурор
Повод за острата реакция стана гостуването на арх. Иван Шишков в сутрешния блок на bTV, където организацията критикува пълното отсъствие на неудобни въпроси от страна на водещите