"Има положения, с които на пръв прочит не съм съгласна. Има един основен мотив, който може да се види през цялото решение – че самият съд е разделен. По определени въпроси са успели да постигнат дали мнозинство, дали единодушие, по други не са успели", коментира пред БНР доц. Наталия Киселова, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след като Конституционният съд се произнесе по последните поправки в Конституцията.

"Не е пълна победата, както твърдят противниците на реформата", смята тя.

"Когато си основен двигател в промяната на Конституцията, когато си съвносител, а след това си участвал в обсъжданията и в 4 гласувания по същество, не трябва да участваш от самото начало. Защото е ясно, че ще подкрепиш промените", заяви Киселова относно участието на Десислава Атанасова в гласуването, след като тя бе участник като парламентарист в приемането на текстовете, които след това бяха оспорени пред КС.

Визирайки широкото мнозинство, с което бяха одобрени конституционните промени, специалистът изтъкна, че е "противник на високите мнозинства, защото не дават по-широка подкрепа, а по-скоро възможност на малцинството да изнудва". 

Разликата между конституционните поправки 2015 г. и настоящите според Киселова е в "политическото джентълменско споразумение", каквото по думите ѝ сега явно не са успели да постигнат – "неписано, негласно, неоповестено споразумение", поради което са били оспорени всички промени.

"Има известно разтваряне на завесата да се види как функционират институциите у нас. Преди КС даваше предвидимост за работата си, сега тактиката да се оповестява ден за ден е неправилна", смята преподавателят.

"Тези 12 съдии живеят в нашата среда, имат контакти, семейства и сигурно и на тях им се отразява. Тук е въпрос и на разговори между тях. Въпросът с участията в медии на конституционни съдии, участие въобще в публични събития – те трябва да решат помежду си. Дали е допустимо да участваш по въпроси, които впоследствие могат да се оспорват в органа, на който си член. Ако ти имаш лично мнение, имаш право на особено мнение – пишеш го и го оповестяваш", подчерта още тя.

Наталия Киселова изрази несъгласие с тезата, че единственото решение оттук нататък е в свикването на ВНС.

"Това, което се възстановява - главният прокурор да упражнява надзор за законност върху дейността на всички прокурори, всъщност ще бъде натиск отвътре", изрази мнение конституционалистът.

"Има дилема – дали прокуратурата да бъде единна или да бъде децентрализирана. Това е въпрос на политическо решение", изтъкна доц. Киселова.

"Начинът, по който се влиза и се расте вътрешно в съдебната система, е сериозен проблем. Проблемите идват от това какви хора се номинират и какви хора се избират. Не само от Народното събрание, но и вътре в съдебната система. Да не би всички от съдийската колегия да са безспорни? Колкото повече конституционна уредба получаваше съдебната власт, толкова повече не сме доволни от работата ѝ, коментира Наталия Киселова.

"Те си мислеха, че като ги качват на конституционно ниво, ще ги направят по-стабилни. Не! Промяната в Конституцията трябва да е последна стъпка, а не първа", категорична е тя.

В отговор на въпрос възможно ли е друго издание на "домовата книга" за избор на служебен министър-председател, доц. Наталия Киселова посочи, че "сътрудничеството между органите може да бъде и липса на сътрудничество", но очаква "доста по-внимателен подход от страна на президента", защото кризата се задълбочава, вместо да излизаме от нея.

"Ползата ще бъде държавата да не бъде дестабилизирана допълнително. Той ще направи отново консултации. Ако НС е избрало омбудсман и заместник-омбудсман, ще се разшири кръгът от лица. Има значение винаги как се казва човекът, какви качества има и какви зависимости. В служебно правителство е важно кои са министрите."

"При друг състав на КС може да бъдат оспорени положенията, които останаха в сила и не бяха отменени – това е мнение, което започва да се лансира", обясни още доц. Киселова. Към настоящия момент обаче тя счита за неправилно да се сезира съдът отново.