Пленумът на Висшия съдебен съвет изрази отрицателно становище по проект на Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който цели създаване на нова фигура на прокурор, който да разследва действията на главния прокурор, съобщиха от ВСС.

На 11.12.2020 г. във ВСС е постъпило писмо от Анна Александрова - председател на Комисия по правни въпроси към 44-то Народно събрание, ведно със законопроекта. С неговите Преходни и заключителни разпоредби се правят предложения за допълнение и на Закона за съдебната власт.

По предложение на Комисията по правни въпроси Пленумът прие, че законопроектът за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс не изпълнява стриктно и в цялост решението на Съда в Страсбург по делото „Колеги срещу България“. Предвижда се създаването на нова фигура на „прокурор по разследването срещу главния прокурор“, без да дава отговор на поредица въпроси, свързани с неговия статут или съдържа противоречива регламентация за правното му положение, както и празнота относно обстоятелството как разследващият прокурор ще изпълнява вменените му функции – сам или в екип, и с какъв ресурс и по какъв механизъм.

Пленумът намира, че законопроектът не е съобразен и с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), дадени в мнение № 968/09.12.2019 г. – становище по Законопроекта на ЗИД на НПК от 2019 г.

Той не отчита и постановеното решение по конституционно дело № 15/2019 г., което кореспондира на изразеното от Венецианската комисия мнение в становище от 09.12.2019 г. „Идеята за независим прокурор може да бъде приложена на практика, само ако Конституционният съд на България приеме, че монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор, върху публичните обвинения не е абсолютен и могат да се направят някои изключения от това общо правило за предотвратяване на конфликт на интереси, без да се налагат изменения в Конституцията“.

При действащото законодателство разследване срещу главния прокурор може да бъде проведено от всеки прокурор при стриктно спазване разпоредбите на ЗСВ и НПК, като допълнителни гаранции за независимост на водещите разследването могат да бъдат създадени с промени в Наказателно-процесуалния кодекс и устройствения закон, предвиждащи засилване на съдебния контрол в досъдебната фаза на процеса чрез разширяване на неговия обхват върху отказа за образуване на наказателно производство срещу определена категория субекти, включваща и главния прокурор (министри, депутати и членове на ВСС) и правоприлагане на института на временното отстраняване от длъжност (чл. 230 ЗСВ).

В гласуването не участва Иван Гешев – главен прокурор на Република България, който изрази съгласие с голяма част от мотивите, тъй като законопроектът няма юридическа логика, съобщи БГНЕС.