Европейският прокурор Лаура Кодруца Кьовеши най-накрая се зае с България, отдавна смятана за един от най-ярките примери за безсилието на Брюксел пред кражбите на европейски средства, пише европейската редакция на Politico, цитирана от "Фокус".

В четвъртък Европейската прокуратура извърши обиски в 28 жилища и офиси в рамките на усилията за разследване на злоупотребата с пари от ЕС в железопътни проекти, а в сряда е арестуван кметът на малък град.

Разследването се очаква от няколко години, като водещи политици от реформаторския лагер в България твърдят, че източването на средства от ЕС се е превърнало в един от основните източници на приходи на организираните престъпни групи. През 2020 г. Центърът за изследване на демокрацията, неправителствена организация в София, стигна до заключението, че до 15% от парите на ЕС в страната редовно се присвояват.

Понастоящем Европейската прокуратура провежда 143 разследвания в България с "очаквани общи щети" на обща стойност 492 млн. евро (983.65 млн. лева), според нейния доклад от 2022 г.

Като най-бедната страна в ЕС България редовно търси помощ от европейските данъкоплатци, за да изгради инфраструктурата си и да направи старите си сгради от социалистическата епоха по-енергийно ефективни.

Европейската прокуратура, която отговаря за наказателното преследване на престъпления срещу финансовите интереси на ЕС, заяви, че разследва два проекта за модернизация на железопътната инфраструктура на стойност над 241 млн. евро ( 481.83 млн. лева) европейско финансиране и безвъзмездна помощ за подобряване на енергийната ефективност на жилищни сгради в град Генерал Тошево на стойност 169 000 евро (337 880 лева).

"Ще бъдат разпитани няколко свидетели и заподозрени", се посочва в изявлението.

Повече от 100 агенти от българската полиция и службата за вътрешна  информация ( "Национална полиция" (ГДНП) и Държавна агенция "Национална сигурност“ (ДАНС)) извършиха обиски на 10 август във връзка с железопътната линия между градовете Костенец и Септември, която получи финансиране в размер на 130 млн. евро (259.91 млн. евро) от Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA). Техните акции са разглеждали и потенциални злоупотреби със средства по железопътната линия между селата Оризово и Михайлово, финансирана от Кохезионния фонд за над 111 млн. евро (221.92 млн. лева).

Използването на българските сили за сигурност е признак за това колко зависима е ЕП от подкрепата на българското правителство и висшите правни служители. Правителството на министър-председателя Николай Денков, което дойде на власт едва на 6 юни, обеща да изкорени корупцията и да гарантира, че силите за сигурност не се ръководят от Русия. От значение е и фактът, че Иван Гешев, силно противоречивият главен прокурор на страната, е принуден да напусне поста си в средата на юни, тъй като много българи отдавна го смятаха за пречка пред разследванията на корупцията по високите етажи на властта.

Бенефициент и по двата разследвани железопътни проекта е Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) на България, която е възложила договори за строителството на две частни компании.

"Разследването разкри факти, които биха могли да представляват криминални престъпления, включително злоупотреба със средства на ЕС и пране на пари. Изпълнителите са заподозрени, че за кратък период от време са извършили фиктивни парични преводи към верига от кухи фирми, което в крайна сметка е довело до изтеглянето на парични суми в размер на повече от 2,5 млн. евро (5 млн. лева) от лица с криминални досиета", са заявили от прокуратурата.

На 9 август кметът на община Генерал Тошево в източната част на страната е арестуван за представяне на фалшиви данни относно дейности по повишаване на енергийната ефективност на общински сгради. Според българските медии той е бил освободен, след като е платил гаранция в размер на 5000 евро (10 000 лева).

Макар че разследванията за корупция са сравнително често срещани в България, страната изпитва сериозни затруднения да осъди престъпници от най-високо ниво.