Дори най-оптимистичният сценарий звучи зловещо: през 2100 година българите ще са не повече от 5,5 милиона. А според най-песимистичния - едва 2 милиона. България изчезва, а от капитанския мостик не се чува нищо смислено.


Последната прогноза на ООН за демографското развитие на България може да бъде обобщена с една дума: мрачна. По данни на НСИ, населението на страната се е свило до 7 000 039 души. Но с голяма доза сигурност можем да твърдим, че числото е дори още по-малко - има например хиляди, които от години са в чужбина, а статистиката ги отчита като живеещи в страната. Според прогнозата на ООН, има много голяма вероятност броят на българското население да продължи да се топи. При това драстично. Според най-песимистичния сценарий, през 2100 година в България ще живеят едва 2,18 милиона души, според най-оптимистичния - 5,5 милиона, а според усреднената прогноза в края на века ще сме под 4 милиона. Дори при условията на „нулева миграция” (тоест, ако броят на напускащите страната е равен на установяващите се в нея) в България ще живеят едва 4,24 милиона души.

Как ще изглежда България след трийсетина години?

Основната причина, поради която и към момента България намалява, е отрицателният естествен прираст. Страната печално се прочу с изключително висока смъртност, а положителен естествен прираст има само при малцинствените групи. Неясно остава обаче как стопяването на населението, в съчетание с промяната на неговата етническа структура, ще бъдат употребено от политиците. И има ли разумни решения или ще станем свидетели на популистки палиативни мерки, които само ще влошат ситуацията.
Цитираните по-горе данни на НСИ и ООН не дават представа за етническата структура на българското население. От преброяването през 2011 знаем, че тогава то е наброявало близо 7,4 милиона души, като етническите българи са били близо 85%, турците - 8,8%, а ромите - малко под 5%. Но и тези данни трябва да бъдат разглеждани предпазливо, тъй като далеч не всички анкетирани са посочили етническа принадлежност, а и много от ромите се самоопределят като турци.

Според редица прогнози, броят на ромите в България ще продължи да нараства. В изготвено неотдавна изследване се твърди, че към 2050 година ромите ще са около 1,2 милиона или приблизително 22% от населението. Същевременно с висше образование са едва 0,5% от ромите, а само 50% от икономически активните имат работа.

Въпреки някои успехи, резултатите от интеграционните политики и т.нар. Десетилетие на ромското включване са крайно незадоволителни. Социалните дистанции между българи и роми се увеличават, а изследване, проведено в края на „интеграционната декада”, показа, че според голяма част от анкетираните етническите конфликти между българи и роми са разпалвани целенасочено от политиците.

Не е тайна, че България е страна на активни етнически предприемачи. С това понятие могат да бъдат обозначени както етническите партии, така и „патриотични формации” като ВМРО, „Атака" и НФСБ. От ВМРО например предлагат „революционна” концепция за справяне с „циганизацията”. Тази реторика изглежда свърши работа: ВМРО излязоха от ступора след скандалите в ДАБЧ и постигнаха, както се казва, „хубав резултат” на евровота на 26 май. Но с мерки като предлагания контрол върху раждаемостта ВМРО и политици като г-н Каракачанов само ще възпалят още повече проблема, тъй като има немалка вероятност да създадат мъченици - гетата са потенциален инкубатор за радикален ислям. Затова трябва да се действа повече с моркова, отколкото с тоягата: насърчаване на образованието, включително десегрегация на детските градини и училищата, и борба срещу стигмата да си ром, вместо насъскване на един етнос срещу друг. Именно последното обаче - задълбочаването на междуетническите конфликти - е много вероятно в контекста на мрачните демографски прогнози.

"Все повече хора се връщат в България". Наистина ли?

Освен високата смъртност, другият голям проблем е миграцията. Според някои оценки, напусналите България са около 2 милиона. Премиерът Борисов обаче уверява, че „все повече успели, знаещи и можещи хора се връщат в България”. Човек може да си помисли, че причината за това трябва да търсим във все по-добрия живот, гарантиран от трите мандата на ГЕРБ. Демографските данни на НСИ показват, че през 2018 година страната са напуснали над 31 000 български граждани, а са се завърнали само малко над 16 000 души.

Даниел Смилов правилно посочи в своя статия за Дойче Веле, че макар да е най-бедната страна в ЕС, България все пак е част от един наистина елитен клуб - тоест, сравнява се с някои от най-развитите нации в света. Но бих добавил и това: хората сме така устроени, че винаги се сравняваме с тези, които са по-добре от нас. В противен случай още щяхме да обитаваме пещерите. Бедността, метастазите на корупцията, прогнилата съдебна система, зависимите медии - заради тези и други негативни характеристики България не изглежда като особено добро място за живеене. Освен може би за представителите на т.нар. Трети свят. Впрочем, прогнозата на ООН не отчита ефекта от мигрантски потоци към Стария континент. А те съвсем не са изключени.

Що се отнася до самата България - мнозина се опасяват, че страната все повече започва да прилича на потъващ кораб. И че тези на капитанския мостик явно не са в състояние да предложат смислени мерки за справяне с надвисналата буря.

Петър Чолаков, Дойче веле